С празника на Свети Мина идват и Вълчите празници

От 11 ноември - Деня на Свети Мина започват „Вълчите празници”. Продължават 10 дни - до 21 ноември. Редица народни поверия и забрани са свързани с тези Вълчи дни:

* Строго се спазва полово табу - за да се роди здраво и генетично необременено потомство.

* Жените замазват с кал пода край огнището, за да замажат символично очите и устата на зверовете.

* Жените зашиват с червен конец краищата на полите си, а ножовете и ножиците ги връзват с червен конец за да „зашият” устата на вълците.

* През Вълчите дни стопаните не се докосват до остри предмети и сечива, тъй като те семантично визират вълчите зъби.

* Забранява се всякаква работа с вълна - жените не трябва да предят, тъчат или шият дрехи от вълна. Ако не се спазват тази традиция, се смята, че вълци ще изядат овцете и овчарите.

* Не се секат дърва, не се мие и не се пере.

* Забранено е и изхвърлянето на пепелта от домашното огнище, защото се смята, че чрез нея вълците подобряват и активизират размножителните си способности.

* По време на Вълчите празници трябва да се избягват всякакви конфликти и междуличностни противоречия.

* Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Народна приказка разказва как човек изул цървулите си, които били изработени през „Вълчите празници”, за да се спаси от вълк.

* Не се излиза през залез слънце на тези празници, защото се смята, че е опасно и хората могат да се разболеят от тежка болест.

* Най-важната забрана е: да не се произнася името на вълка, а да бъде наричан с други имена - като "братята", "братя-душмани", "онези" и др.