Ученето никога не свършва

Цвети Терзиева

Защо инженерът в мен никога не си тръгна?

Или как всички пътища в живота ми се събраха в една обща посока

На пръв поглед това няма никаква логика. За мен има.

Когато хората научат с какво се занимавам, често се усмихват и ме питат:

„Добре де... всъщност коя си ти?"

- Инженер.

- Магистър Психолог.

- Педагог.

- Учител.

- Арттерапевт.

- Трудотерапевт.

- Леене на олово и восък.

- Рейки Мастър.

- Усуи Рейки Мастър.

- Ангелско Рейки Мастър.

- Любовно Рейки.

- Кармично Рейки.

- Рейки Пламък Близнак.

- Прана лечител.

- Холистичен терапевт.

- Фасилитатор по Инърденс.

- Майстор занаятчия на народния занаят “Художествено плетиво”.

Понякога дори аз самата се усмихвам, когато изброявам всичко това.

За някого изглежда като професии, които нямат нищо общо помежду си.

Но за мен всяка една е естествено продължение на предишната.

Всичко започна с инженерното мислене

Инженерът е човек, който търси причините.

Той наблюдава.

Анализира.

Свързва фактите.

Търси закономерности.

Не приема първото обяснение, а се стреми да разбере как работи цялата система.

С годините осъзнах, че човекът също е една изключително сложна система.

Понякога това, което виждаме отвън, е само малка част от истинската причина.

Именно инженерното мислене ме научи никога да не гледам повърхностно.

Да търся връзките.

Да виждам цялата картина.

После разбрах, че човекът не е машина

Колкото повече работех с хора, толкова повече разбирах, че логиката сама по себе си не е достатъчна.

Хората не могат да бъдат описани с формули.

Всеки носи различна история.

Различни преживявания.

Различни страхове.

Различни мечти.

Тогава психологията започна да ми дава отговори, които инженерството не можеше.

Тя ме научи да слушам.

Да разбирам.

Да не бързам с изводите.

Да приема, че понякога най-важното е просто да бъдеш до човека.

Учителят в мен никога не спря да вярва в развитието

Като педагог и преподавател винаги съм вярвала, че човек има способността да се променя.

Не защото някой го принуждава.

А защото вътре в него съществува огромен потенциал.

Всеки ученик, всеки човек, когото срещаме, носи талант, който понякога просто чака да бъде открит.

Може би затова и днес продължавам да вярвам, че промяната започва с малки стъпки.

С доверие.

С подкрепа.

С време.

Занаятът ме научи на нещо безценно

Художественото плетиво не е просто техника.

То е търпение.

Концентрация.

Красота.

Внимание към детайла.

Една изпусната нишка може да промени цялата картина.

Същото важи и за живота.

Понякога малките неща са тези, които променят всичко.

Арттерапията ми показа, че думите невинаги са достатъчни

Има чувства, които трудно се описват.

Има преживявания, които не могат да бъдат разказани.

Понякога човек рисува това, което не успява да изговори.

Понякога създава нещо с ръцете си и едва тогава разбира какво носи в себе си.

Творчеството има свой собствен език.

И този език често достига там, където думите не могат.

Трудотерапията ми напомни, че ръцете също лекуват по свой начин

Понякога една дума не достига.

Понякога човек трудно описва какво чувства.

Но когато започне да създава с ръцете си, нещо постепенно се променя.

Трудотерапията ми показа, че всяко действие има значение.

Всеки жест.

Всеки бод.

Всеки щрих.

Всеки цвят.

Всеки предмет, който човек изработва със собствените си ръце, носи частица от неговия вътрешен свят.

Именно затова вярвам, че творчеството, работата с различни материали и съзидателният процес могат да бъдат ценен път към по-добро себепознание, увереност и вътрешен баланс.

После открих, че понякога най-силното въздействие идва от тишината

Колкото повече се развивах професионално, толкова по-ясно разбирах, че човекът не е само тяло.

Не е само ум.

Не е само емоции.

Всичко в нас е свързано.

И когато една част изгуби своя баланс, това често се отразява на цялото ни същество.

Именно тогава в живота ми естествено се появиха практики като Рейки, Ангелско Рейки, Усуи Рейки, Любовно Рейки, Кармично Рейки и Рейки Пламък Близнак.

Обучението по Прана - Pranic Healing ми даде възможност да опозная още една утвърдена система за работа с жизнената енергия.

По пътя си се докоснах и до древни традиции като Леенето на Восък и Леенето на Олово – практики, които в българската народна култура са били използвани като символичен ритуал за освобождаване от натрупано напрежение и страхове. За мен те са част от културното наследство и още един пример как хората през вековете са търсили начини да възстановят вътрешното си равновесие.

Всяка система ми разкриваше различен поглед към човека, неговите взаимоотношения и вътрешния му свят.

Не защото търсех нещо мистично.

А защото търсех още един начин да бъда по-полезна на хората.

Всеки нов метод разширяваше погледа ми.

Всеки нов учител ми показваше различна перспектива.

Всеки нов опит ми напомняше, че човекът не може да бъде поставен в една единствена рамка.

И постепенно започнах да виждам колко различни пътища могат да водят към една и съща цел – човекът да бъде по-спокоен, по-осъзнат и по-близо до себе си.

Срещата с Висшата Душа

Един от смислените етапи по този път за мен беше обучението „Постигане на Единство с Висшата Душа“ (Achieving Oneness with the Higher Soul) на духовния учител Мастър Чоа Кок Сюи.

Това обучение не ми даде готови отговори.

То ми помогна да си задам по-добри въпроси.

Да погледна отвъд ежедневието.

Да осъзная колко важно е човек да бъде в мир със себе си.

И колко голяма сила има вътрешната тишина.

Оттогава все по-често вярвам, че истинското развитие не е състезание.

То е процес.

Процес на непрекъснато учене.

На себепознание.

На смирение.

На любов към хората.

Няма една единствена пътека към вътрешния баланс

С времето разбрах, че няма универсален метод, който да е подходящ за всички.

За един човек най-голямата подкрепа може да бъде разговорът.

За друг – творчеството.

За трети – дълбоката релаксация.

За четвърти – практиките на Рейки, Прана лечение или Инърденс.

Всички тези подходи имат своето място.

Те не се състезават помежду си.

Напротив.

Допълват се.

Именно това е смисълът на холистичния подход – да се открие онова, което най-добре подкрепя конкретния човек в конкретния момент от неговия живот.

Ето затова открих холистичния подход

Днес вече не разделям човека на отделни части.

Не виждам само проблема.

Не виждам само симптома.

Не виждам само емоцията.

Виждам човека.

Такъв, какъвто е.

С неговата история.

С неговите мечти.

С неговите страхове.

С неговите силни страни.

За мен холистичният подход означава именно това – да погледнеш човека като едно цяло.

Инърденс естествено намери своето място в този път

Когато се срещнах с Инърденс, нямах чувството, че започвам нещо напълно ново.

По-скоро имах усещането, че всички предишни знания най-накрая започват да се свързват.

Инженерът продължава да наблюдава.

Психологът продължава да слуша.

Педагогът продължава да вярва в развитието.

Арттерапевтът продължава да търси творческия път.

Холистичният терапевт продължава да вижда човека като едно цяло.

Инърденс просто събра всички тези посоки в едно.

Днес вече знам

Ако някой ме попита коя съм, вероятно няма да изброявам професиите си.

Ще кажа нещо много по-просто.

Обичам да работя с хора.

Обичам да помагам на хората да откриват собствените си ресурси.

Обичам да виждам как някой си тръгва по-спокоен, по-уверен и с повече надежда, отколкото е дошъл.

Може би затова нито инженерът, нито учителят, нито психологът, нито творецът в мен някога са си тръгвали.

Те просто вървят заедно.

И всеки ден ми напомнят, че когато знанието, опитът и сърцето работят в една посока, човек може да бъде истински полезен на другите.

Защото вярвам, че всяко ново знание носи повече възможности да бъдем полезни на другите.

Инженерството ме научи да мисля.

Психологията – да разбирам.

Педагогиката – да предавам знания.

Арттерапията и трудотерапията – да вярвам в силата на творчеството.

Рейки, Прана и останалите холистични практики – да виждам човека не само през това, което се вижда отвън.

А Инърденс ми показа колко естествено всички тези знания могат да се срещнат в едно пространство на доверие, спокойствие и вътрешно преживяване.

Днес вече не виждам живота си като поредица от различни професии.

Виждам го като едно непрекъснато пътешествие.

Пътешествие към знанието.

Към човека.

И най-вече – към самата себе си.

==>> Цветалина Терзиева е Магистър по Психология, Холистичен терапевт, Арттерапевт, Трудотерапевт, Усуи Рейки Мастър, Ангелско Рейки Мастър, Любовно Рейки, Кармично Рейки, Рейки Пламък Близнак, Прана лечител (Pranic Healing) и е фасилитатор на Инърденс (Inner Dance).

В своята работа съчетава психологически знания, творчески подход и холистични практики, като създава пространство за спокойствие, осъзнатост и личностно развитие.

Освен това е инженер, педагог, учител и Майстор занаятчия на народния занаят „Художествено плетиво“ – професии, които допринасят за нейния цялостен поглед към човека, ученето и творческия процес.