ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Настана три дни всеобщо народно веселие на „Гермето“ и за поредна година се превърна в истински празник

Емблематичният Народен събор за ваяшки и други народни певци и свирачи за пореден път събра изпълнители на народни инструменти - кавал, гайда, тамбура, гъдулка, както и народни певци, изпълняващи необработен, автентичен фолклор от ваяшката и други етнографски групи в България.

Както повелява традицията, в първата събота на месец август, ваяци от цялата страна и техните потомци от чужбина се събраха в живописната местност „Гермето“, която по уникален начин показва как може да има на едно място морски скали покрити с морски пясък, гъсти гори, красиви поляни и каменни чешми.

Съборът е стартирал през вече далечната 1956 г., като тук си дават среща миналото, настоящето и бъдещето.

Три дни кръшни български хора, автентични народни обичаи и занаяти, весела глъч и песни огласяха местността. Великолепните изпълнители завладяха жителите и гостите със своя неуморен дух и добро настроение.

Тази година на уникалното събитие гостува и майсторката на Народните художествени занаяти – инж. Цвети Терзиева, известна със своите креативни изделия в Национални и Международни фестивали и изложения в страната и чужбина. При направата им прилага традиционни видове плетки, които са използвали нашите предци.

Интересно е, че на щанда на майстор Цвети Терзиева няма да ви посрещне плетяща жена от възрастното поколение, а млада и усмихната девойка, която умело съхранява една малка част от огромното богатство на Българската националност.

Мисията е изпълнена! Традициите са предадени! Младото поколение вече плете!

Доказателство са майсторските умения на инж. Цвети Терзиева, която влага страшно много позитивна енергия в своите изделия.

И хората я ценят и търсят.

Търсете майстор Цвети Терзиева, когато сте на фестивал, търсете щанда ѝ при занаятчиите, търсете креативните ѝ изделия и си тръгнете доволни от нейната новаторска същност, очаровани от досега с нейното творчество.

Фотоапаратите и камерите както винаги обичат да следват майстор Цвети Терзиева на всяко събитие. Така и тук на Народния събор за ваяшки и други народни певци и свирачи, тя бе във фокуса на техните обективи.

Ваяците са етнографска група, първоначално населяваща източните области на Стара планина - селата Голица, Козичино /Еркеч/ и Аспарухово /Ченге/. Те са с много стара история, датираща още от първите векове след основаването на българската държава и впоследствие разселили се в Бургаска, Варненска, Силистренска и Добричка област, селата Голица и Маринка в днешна Украйна - Болградски район. Самите ваяци се смятат за преки потомци на Аспаруховите българи.

Името "ваяци" дава акад. Любомир Милетич в началото на 20-ти век. Той отбелязва, че ваяците се отличават от другите балканджии по говора си, по носията си - една от най-старите в България, а донякъде и по своята външност. Така оформилата се етнографска група в момента населява общините Аврен, Айтос, Аксаково, Бяла, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Дългопол, Несебър, Поморие, Провадия, Руен, Суворово и Шабла в областите Варненска, Бургаска и Добричка.