ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Честит имен ден на всички с чудни имена на цветя, храсти и дървета!

 Именници: Аглика, Албена (със значение планински божур), Алиса (от латински: бряст), Ангел(ина), Биляна, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян, Диляна, Делия, Димитър (другото име на Богородичката е Димитровче), Детелина, Евелина (от френски език - горски орех), Елица, Елха, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил(к)а, Карамфила, Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарит(а), Невен, Невена, Незабравка, Невян, Ненко (със значение неувяхващ), Ненка, Орхидея, Пламен (ако името произлиза от цветето пламък), Ралица, Ренета (като вид ябълка), Роза, Росен, Росица, Ружа, Смирна (дърво, от което се добива благовонна смола), Теменужка, Трендафил(к)а, Фидан, Фиданка, Цено, Цвета, Цветалина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомила, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и куп още цветни имена честват един от най-популярните християнски празници.

Според родната статистика на Цветница празнува една пета от българите. Жените, наречени на цветя, макар и с някои изменения в името, са около десет на сто от българките. Още толкова са и мъжете. Най-популярното дамско име на цвете е Цветана, дублирано с Цветелина, но то се конкурира с Маргарита за първото място в класацията. Дамите с имена на цветя, казват специалистите, винаги са на челни места и са властвали над десетки мъже.

ЦВЕТНИЦА е ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата.

Затова бъдете цветни – и в дрехите, и в мислите си, пуснете светлината в домовете и в най-тъмните кътчета на съзнанието си, завършете старото и започнете новото.

Празнува се в неделята преди Възкресение Христово. На този ден православната църква отбелязва тържественото посрещане на Исус в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. В града той влиза на магаре – това е животно, което символизира идване с мир и добро чувство.

Традицията на Цветница повелява да се иде на празничната служба в църква с цветя и върбови клонки. Младите невести пък с малки деца да се причестят.

Свещениците освещават върбови клончета. След църквата всеки от нас взема осветено върбово клонче и го отнася у дома си за здраве като го поставя пред домашната икона.

С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите клонки на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.

Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите на дома и се сплита венче от осветената в църквата върба. Вярва се, че тази върба има силата да пази къщата и хората от зли очи и болести.

Върбовите клонки са знамение на победата над смъртта и символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. Вярва се, че на този ден се разпускат душите на мъртвите. Затова още преди изгрев слънце жените преливат гробовете, забиват върбови клончета до паметниците и запалват плявата, за да се сгреят мъртвите.

Празнична декорация

Освен традиционния венец от върба, който закачаме на входната врата против зло и болести, можем да направим красива декорация за празничната трапеза от свежи върбови клонки. Постелете покривка на цветя или пък с великденски мотиви. Можете да разпилеете клонките в средата на масата и да подредите върху тях различни цветчета – пролетта е сезонът на нарцисите, лалетата и зюмбюлите, но и няколко рози ще направят декорацията истински празнична.

Можем също и да украсим със свежи пролетни цветя, които напълно съответстват в духа на този празник.

Трапезата на Цветница

В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба. Всички други ястия трябва да са постни.

Кумичене
Обичая Кумичене  е придружен от съответните обредни песни, в които преобладават мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за предстояща женитба.

По традиция младите момичета се събират до реката. Всяка носи със себе си приготвен от върба венец и специален обреден хляб "куклата". Тя поставя всичко това на дъската и я пуска в реката. Момичето на която венецът плува пред всички, става "кума" и повежда хорото до дома си. Освен това според поверието тя ще се омъжи първа през следващата година.

Привечер момите и момците играят хоро на мегдана, което за първи път по време на Великденските пости е сключено, т.е. като окръжност.