ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

По полата на женската риза – т. нар. капанка, в някои села има по две бойчета, по-рядко наричани „дърво на живота“. Те са разположени по долния край на полата, на мястото, където се срещат престилката и т. нар. пещимал (задната престилка).

Дървото на живота присъства задължително във везбената орнаментика на женската риза. То се е извезвало на ризата на започналото да се момее девойче и присъства на нея до старческа възраст. Дървото на живота е символ на социалната зрялост на капанската жена.

Какво представлява въпросният мотив – дърво на живота?

...

Суврене

Това е капански обичай, показващ сродство между капанци и чуваши.

През първата брачна нощ младоженците капанци спят на суврена възглавница - специално отредена за тях в невестинския чеиз.

Суврената възглавница е символ на уважение, обич и вярност в предстоящия им съвместен живот. Орнаментната площ на възглавницата е изпълнена с два едри разноцветно тъкани ромбове, наречени суври.

От суврената възглавница произхожда и типично капанският израз за съпрузи: суврят се, т.е. обичат се. Или пък не се суврят, не я/го суври вече.

Такава сватбена възглавница посочва през 1929г. и съветският професор Н.В.Николъский в своя университетски учебник по чувашка етнография. Уместно е да се...

Традиционното капанско облекло е изработено от памук, вълна и коноп. Капанските шевици са изпълнени в тъмни цветове - червено и черно и изобразяват растения, птици, хора и покъщнина.

Характерна в женското облекло е дългата риза капанка с шевица на капки. Носията е двупрестилчена. Мъжкият костюм е чернодрешен, ризата е с широка пазвена шевица.

Женската носия се е състояла от риза, много широка и дълга до земята. Ризата се препасвала с вълнена домашно тъкан колан през кръста и тогава се повдига една длан над петите. Отпред се спускала широка пазва Полит, ръкавите, огърлието и от пред пазвата обикновени бивали обшити със шевици в различна форма. От това и пизата носели различни имена: капанка, мечкит, дрънките, сусмит и др. Ризата които...

Откъде идва произлиза името капанци

Капанци е етнографска група българи живеещи в Североизточна България - Разградска и Търговищка област. Капанци са жителите на селата Дряновец, Осенец, Садина, Гецово, Топчии, Кривня, Каменово, Ушинци, Желязковец, Доброшката махала на гр. Разград, Опака и др.

Съществуват много хипотези за произхода на името капанци и историята на капанците:

Според Първата хипотеза професор Иван Коев намира сходство между елементи в културата на капанците и чувашите от Чувашия.

Втората хипотеза се основава на името на характерната женска риза наречена капанка с шевица на капки.