ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Пакостник съм много малък.

В детството си като залък,
гризвам сиренце с наслада,

дрехи, орехи и книжки.
Само с котките сме в свада.

Ех, и те да бяха …
                              Що е то?

(мишки)

Атрактивната майсторка, отново ни изненадва с нещо интересно и шеговито.

Мишката е символ на богатство и натрупване.

За поръчки и информация

Заповядайте в ателието на Цвети Терзиева или пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Инж. Цвети Терзиева е педагог, арттерапевт и трудотерапевт, занаятчия, майстор на българския народен занаят Художествено плетиво.

Суеверия, народни поверия и обичаи

Според китайския хороскоп Плъховете са обаятелни, интелигентни, креативни, изключително дейни и общителни…

Известно е, че преди приемане на християнството, прабългарите използвали 12-годишен източноазиатски летоброен цикъл, в който всяка година носи името на определено животно.

Чрез изследване, главно на т. нар. Именник на българските ханове, е установено, че календарът на прабългарите изцяло съответства на познатия ни днес китайски календар. Еднакви са и наименованията – първата година е самор (мишка), втората е шегор (вол) и т. н.

В митологичните представи на нашите предци, мишката олицетворява нечистите хтонични сили. Съществува и предание, според което в мишките могат да се въплъщават нечисти духове и демонични същества. Нанасят вреди върху посевите, разхождат се из хамбари и долапи и ядат прибраните храни, гризат тъкани и дрехи.

„Като не е можал да изнамери друго средство срещу туй пакостливо животно, селянинът е подирил средство из областта на духовното - пише видният наш етнограф Димитър Маринов и цитира поверие, което разказва, че мишката е „един малък дух, който не може да бъде победен с друго средство освен чрез молба, чрез умилостивяване“. 

В чест на мишките някога устройвали т. нар. Миши празници, които продължавали един, три, рядко седем дни. Най-разпространено е отбелязването им на 27 октомври – в деня на Св. Нестор в църковния календар. На някои места е на 24 ноември – Св. Екатерина, която според народното вярване е покровителка на гризачите. Обредните действия, които се извършват, целят да се неутрализират и прогонят вредните гризачи – жените, със затворени очи, замазват с кал пода при огнището, дупките на мишките, четирите ъгъла на стаята, за да „замажат очите на мишките“.

В Източна Тракия, за да зашият устата на вредителя, шият върху парче плат и го хвърлят в огъня. През Мишите празници не се споменават названията на животните, а ги назовават „момци“, „глухари“ и пр. Спазват се и други забрани – не се работи с вълна и остри предмети, не се отварят раклите с дрехи, качето със сланина и сандъкът с брашното.

В народните приказки мишката често е храбра и хитра, но и самонадеяна.

„Беден като църковна мишка“ пък е израз за много, много беден човек.

„Мига като мишка в трици“ казваме за човек, когото са изненадали неприятно и той не знае как да реагира.

В детските песни също се възпява мишката.

В къщи има мишленце,
то си гризка сиренце.
А отвънка котката
спуска се връз мишката.
- Бягай, бягай, мишленце,
ще те хване котката!

Според народния съновник, ако сънуваш мишка − ще имаш грижи.  Бели мишки ако сънуваш, значи се страхуваш без да има причина. Уловил ли си мишка в съня си, ще разбереш, че някой ти и верен и предан. Присъни ли ви се сива мишка, това е предупреждение да бъдете нащрек.