ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Датите 15-ти, 16-ти и 17-ти юли са познати още като Горещници. Смята се, че това са най-топлите дни от годината, когато човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето.

Горещниците в народния календар се празнуват в чест на огъня, но най-вече - за предпазване от огън, защото най-страшното е в тези дни да лумне пожар, когато огънят слезе чрез светкавици и гръмотевици. Народните предания гласят - в средата на юли огънят слиза от небето, за да донесе благодат на земята, но лесно може да се превърне в стихия и да я опустоши.

Почитането на Горещниците предпазва дома и нивата от пожари и градушки. Затова за да не предизвикаме гнева на природата по тези дни не бива да се подхваща работа, както вкъщи, така и в градината - НЕ СЕ ХОДИ НА НИВА И НЕ СЕ ЖЪНЕ, ВЪРШЕЕ, КОСИ И КОПАЕ, НЕ СЕ ВОЗЯТ СНОПИ И НЕ СЕ ВПРЯГА КОЛА; НЕ СЕ ПЕРЕ, НЕ СЕ МИЕ, НЕ СЕ МЕСИ И ПЕЧЕ ХЛЯБ, НЕ СЕ ГОТВИ, НЕ СЕ ПРЕДЕ, ТЪЧЕ И ШИЕ.

Категорична е забраната да НЕ СЕ ПАЛИ ОГЪН И ДА НЕ СЕ ИЗНАСЯ ВЪН ОТ ЖИЛИЩЕТО. Още през първия ден трябва да се изгасят огнищата и да не се пали огън в домовете. Едва на третия ден можем да върнем светлината и топлината в домовете си. Това става на 17 юли - Деня на Света Марина, тъй като се вярва че на този ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня.

НАРУШАВАНЕТО НА ТЕЗИ ЗАБРАНИ СЕ СМЯТА ЗА ПРИЧИНА ЗА ОГНЕНИ СТИХИИ, ПОЖАРИ НА ДОМА, НА ЗАПАЛВАНЕ НА РЕКОЛТАТА, НА ГРАДУШКИ И ДРУГИ.

През тези дни празнуват всички занаятчии, чиито професии са свързани с огън - ковачи, железари, калайджии, медникари, грънчари и хлебари.