ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Според народно поверие в нощта срещу големия празник Преображение Господне се сбъдват желанията на праведните (още за отваряне на небето в полунощ), а рано сутринта, преди изгрев слънце в празничния ден, се изпълняват лечебни обреди.

За целта трябва да се стане преди изгрев слънце в деня на празника. В средата на слънчогледова пита се пробива дупка и в нея три пъти се прелива вода. С нея урочасани хора се мият или я пият.

А, ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.

Преображение Господне е и първият ден, в който се бере първото грозде и се благославя от свещеника в църквата, след което се раздава на близки и съседи. Народната традиция казва, че до този ден не трябва да се яде грозде, тъй като то още не е кръстено в църквата, и който човек се изкуши, ще го болят зъбите през цялата година.

В някои краища на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне да се правят панаири, на които момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби.

Според народния календар празникът символизира и трайното преобразяване в природата. Денят се “преобръща” от лятото към зимата. Преображение Господне е времето, когато денят видимо намалява и хората се подготвят за студените дни.

За всички вярващи християни Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.