ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

СОНЕТИ

Сълзи ли пих от морските сирени,
отрова ли, какъв е този ад?
Ту падам в мрак, ту грее лъч във мене,
ту губя пак, преди да съм богат.

Какво сгреших през своите честити,…
блажени дни, незнаещи тъга,
та в треската от тъмните орбити
очите ми изскочиха сега?

О, благотворно зло! И най-доброто
във още по-добро превръщаш ти.
И мъртвата любов и тя чрез злото
възкръсва, хубавее и цъфти.

Тъй аз напускам този ад зад мен
не обеднял, а пак обогатен.

Шекспир