ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Честито на именниците: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гинка, Гиньо, Гиргин, Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица! Името Георги означава земеделец - гео (земя) и ерго (работя).

На 6 май празнуваме Гергьовден – Празникът на Свети Георги Победоносец, Деня на храбростта и празника на Българската армия. 

Свети Великомъченик Георги Победоносец е сред най-почитаните у нас светци. Още юноша той постъпва във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Бил е страстен привърженик и защитник на Христовата вяра.

Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. В замяна на собствения си живот гражданите давали своите деца на чудовището. Кога дошъл редът на царската дъщеря, обратът дошъл с появата на Свети Георги и неговата победа над злото същество. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската. 

Свети Георги в иконите се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.

Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. 

Всяка капка на Гергьовден е по-ценна от жълтица!

Преди да пропеят петлите, е добре да се отъркаляме в утринната роса за здраве на някоя ливада или поляна, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е повито с блага роса. Вярва се, че свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг обреден момент, свързан с росата е събирането и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила. Дават от нея и на децата да пият за здраве. 

Окичете дома си с цветя и здравец!

Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Затова преди изгрев слънце на празника се берат лековити билки и треви, а къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. Традиционното закичване е с клонки от бук и здравец. И двете символизират здраве – букът заради много здравата си дървесина.

Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им, защото нощта срещу Георгьовден е добра за правене на магии. Затова народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма - чесън, коприва, глог, къпина.

Рано сутринта, най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата - да не ги настига злото през годината. 

Днес се полюлейте за здраве!

Точно на Гергьовден е времето да се полюлеете на люлка. Днес мало и голямо се люлее за здраве. Гергьовден е денят на люлките. 

Претеглете се на кантар!

На празника – за здраве, берекет и плодовитост всички трябва да се претеглят на кантарите. 

Празнична трапеза

На Гергьовден се прави празнична трапеза. Тя обикновено е общоселска - извън селището някъде на зеленина - обикновено при оброчище, параклис или манастир. След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

На празничната трапеза, както и през целия ден на празника цари веселие. Играят се гергьовденски хора̀ на песни с мотивите за Свети Георги - обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник! 

На Георгьовден празнуват българските овчари и хората, занимаващи се с овцевъдство. Денят е професионален празник и на всички, които се занимават с българската етнография.

Според едно българско предание Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.