ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Индианският народ Навахо е сред най-многобройният в Северна Америка.

Когато през 16 век в техните земи пристигат първите заселници – испанци, те се срещат с невиждани до този момент за тях животни – коне и овце. На индианският народ много му допаднал вкуса на агнешкото и високо оценил ползата от овчата вълна.

Жените от навахо започнали да тъкат от нея чудни одеяла, с които се намятали воините и ловците, а когато замръквали през нощта далеч от дома си, те използвали одеялата за топла постеля. С такива одеяла индианците покривали и входа на своите колиби.

Изкуството да тъкат жените от навахо научили от съпругите на пленените испанци. Затова първите навахо одеяла били украсени с традиционните испански орнаменти. Но за кратко време тъкачите от навахо разработват свой собствен стил и надминат своите учители. Испанският губернатор Фернандо Чакон пише в края на XVIII век, че навахо тъкачите работят по-добре от испанците.

Първият тъкачен стан на навахо бил вертикален и представлявал две дървета забити направо на земята.

Легенда за направата на първия стан: Според преданието един ден Богинята - паяк на индианците навахо е показала на жена от племето първия тъкачен стан. А нейният съпруг изработва стана.

Тъкачески традиции в племето: По традиция, когато се раждало момиче в племето, майката потърквала нейното рамо в някоя паяжина с надежда и пожелание през целия си живот неуморно да тъче. Когато девойката пораствала, тя се захващала за работа. Всяка е трябвало да разработи свой стил - украса с уникални разноцветни шарки и орнаменти. Геометричните фигури никога не се повтаряли, били индивидуални за всяка майсторка. Разбира се, ако някоя особено изкусна тъкачка успявала да измисли зашеметяваща шарка, другите жени бързо използвали иновацията и в своите творби.

С течение на времето, вида и качеството на навахо одеалата са се променили. Затова по тях е възможно да се проследи историята на племето.

Най-старото запазено навахо одеяло е от XVIII век. То е грубо в естествените цветове на овчата вълна - кафяво и бяло. Антрополозите са го намерили в Каньона де Шели - Долината на смъртта.

През 1805 г. испанските войски били обсадени в каньона и воините на навахо ги избиват. Индианците обаче се страхували да погребат убитите, защото според своите убеждения щели да нарушат спокойствието на своите предци и да причинят катастрофа. В сухия микроклимат на Каньона де Шели те завили телата с одеяла, с които бяха облечени самите те преди битката.

През 1863 г., полковник Кийт Гарсън с голяма и добре въоръжена група, към която се присъединяват и няколко враждебни на навахо племена индианци, заточва навахо в пустинята на Ню Мексико. Този горчиво запомнен 320 km. преход е известен като „Дългото ходене“. Настават трудни времена с глад и болести. Някогашното силно племе оредяло и отслабнало физически. Четири години по-късно правителството ги помилва и племето се завръща по родните си земи. Но това вече не е племето, което вдъхва страх в своите врагове. И затова и одеялата от това време се отличават с малко цветове и примитивни модели.

През 1880 г. през земята на навахо прекарват железницата и страната станала лесно достъпна. Появили се магазини, където индианците можело да си закупят всичко необходимо, а търговците купували от тях кожи, сребърни бижута с тюркоаз, традиционни навахо одеала, които скоро стават известни на територията на Съединените щати.

Предприемчиви търговци започват да внасят от Европа първите вълнени прежди и синтетични оцветители.

Това се отразява на работата на индианските тъкачи навахо и променя техния стил. На индианските одеяла се появяват стилизирани коне и крави, лъкове и стрели, дори и влакове.

За навахо, някои от тези изображения са били чужди, но купувачът в Ню Йорк, Бостън, а дори и в Лондон си мислел, че "индианския стил" е именно такъв. Затова търговците, когато снабдявали навахо със суровини за индианските одеяла им предавали своите мостри и чертежи, които трябвало да изработят.

Важно е да се отбележи, че индианските майсторки винаги са тъчали отлично, без да използват скици и чертежи!

Разнообразие от модели на индиански килими и индиански одеала.