ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Традиционното капанско облекло е изработено от памук, вълна и коноп. Капанските шевици са изпълнени в тъмни цветове - червено и черно и изобразяват растения, птици, хора и покъщнина.

Характерна в женското облекло е дългата риза капанка с шевица на капки. Носията е двупрестилчена. Мъжкият костюм е чернодрешен, ризата е с широка пазвена шевица.

Женската носия се е състояла от риза, много широка и дълга до земята. Ризата се препасвала с вълнена домашно тъкан колан през кръста и тогава се повдига една длан над петите. Отпред се спускала широка пазва Полит, ръкавите, огърлието и от пред пазвата обикновени бивали обшити със шевици в различна форма. От това и пизата носели различни имена: капанка, мечкит, дрънките, сусмит и др. Ризата които са носели всеки ден, имали подребен и прост шев. В тържествени празнични дни се обличала капанката. От тази риза жителите на Осенец и околните села взели името капанци. От горе жените обличали бели аби със скутове, с ръкави до лактите и елечета от черна аба пак със скутове, украсени по огърлието , скутовете и гърдите с гайтани от черна вълна и сърма. Долната част от облеклото се състояла от две парчета плат: отпред престилка или фуста, а отзад пищимал. Престилката била от по-тънък плат. Отдолу свършвала със шевици, Футата бивала от по-дебел вълнeн плат и също свършвала със шевове. Пещималя бил от тънък, вълнен, тъмносин плат много гъсто накъдрен и по-широк от престилката.

На главите си младите жени носели качулки, целите обшити със стари сребърни пари (рупове). Над качулката връзвали вълнена кърпа, домашна изработка, по краищата окачена с пари. Най-отгоре бяла кърпа (дъртма) или чумбер. Косите били винаги скрити в качулката. Старите жени носели качулките от конопен плат и също си криели косите. Жената докато била момиче и мома, ходела със спуснати коси. Ожени ли се трябва да ги крие от свекърва, девери др. мъже. По онова време младите жени почнали да обличат копринени елечета и забунчета с къси ръкави. На краката си обували калцуни от бяла аба без гайтан. За обувки употребявали каревли и чехли, обикновено червени.

Преди освободителната война женското облекло било по-пищно, особено когато момата щяла да се омъжва. Още след годежа я завеждали в града при терзия (шивач). Там й изкроявали рокля от тънък червен плат. По огърлието, полата и гърдите роклята била обшита със сърма. Приготвяли й кожух от същия плат дълъг до под коленете. Кожуха бил обвит по краищата, ръкавите и врата с бели агнешки кожи. При това ушивали забун със скутове и къси ръкави. Окичена така булката при венчавката добивала бляскав изглед. След венчавката булките носели на главите си червено було и бяла кърпа (дъртма). Момите носели следните накити: гривни от стъкло, мингиши на ушите (обеци) от сребърни или златни пари. На шията си връзвали гердани от синци (мъниста) или пари златни и сребърни. На главите си връзвали припусталки от мъниста. От тила се спускали червени ширити окачени с мъниста и пари наречено цопи. Цопито завършвало с пюскюл и стигало под таза. Над ухото си забождали освен китки от цветя, още треперушки и приботки от сребро. Булките носели връхели (гривни) и ентеший от сребро.

Мъжете носели широки гащи от аба наречени бирнеци (беневреци). На краката си носели шаячни калцуни обути с царвули. По-късно по подражание на турците, по-имотните млади мъже почнали да си правят бирнеци с много гайтани, с колчези и пачи наречени колчеклий и пачелий беневреци. От горе носели елек и аба от домашен шаек. На кръста си завивали тъмночервен вълнен пояс. Елека и абата били незакопчени. Когато ергенът ставал за женене, оставял на темето си перчем. Наоколо главата била обръсната. На някои ергени перчемите растели много, та ги оплитали на плитка. На главата си слагали калпак от овча кожа. Годеника, когато щял да се жени, обличал ямурлук от домашна аба с качулка на главата. Лятото мъжете носели бели ризи и гащи. Ризите се веяли отвън за хладина, също както ги носели турците.