Валентинка
ВАЛЕНТИНКА
Понеже,
не мога да те нарисувам с устни,
а златото на тебешира свърши,
притвори очи и ме слушай.
не мога да те нарисувам с устни,
а златото на тебешира свърши,
притвори очи и ме слушай.
Щом заговоря,
ще преминем през портите пусти,
за да литнем над морета и суша.
За да бъдеш пак мойта Мария
Само моя. Не на всички мъже
Да прощават и мъртвите даже,
че от тях ще те скрия.
Не в параклис където разпъват
любовта ни разпято-възпята,
не в писмото, където осъдена
ще се скита между наш'те два свята.
Не бъди само таванската снимка
във балтона със копчето скъсано...
Остани! Остани! Остани!
Една усмивка. Две хубави очи.
За да те помня все така.
под белоснешни вишни,
под Витошкия теменужен остров...
Събуди се небесна невесто заспала
няма друга след теб да наричам
"Моя малка звездичка дошла на земята!"
Аз пред планината се обрекох:
"Обичам те" - това е всичко!
ще преминем през портите пусти,
за да литнем над морета и суша.
За да бъдеш пак мойта Мария
Само моя. Не на всички мъже
Да прощават и мъртвите даже,
че от тях ще те скрия.
Не в параклис където разпъват
любовта ни разпято-възпята,
не в писмото, където осъдена
ще се скита между наш'те два свята.
Не бъди само таванската снимка
във балтона със копчето скъсано...
Остани! Остани! Остани!
Една усмивка. Две хубави очи.
За да те помня все така.
под белоснешни вишни,
под Витошкия теменужен остров...
Събуди се небесна невесто заспала
няма друга след теб да наричам
"Моя малка звездичка дошла на земята!"
Аз пред планината се обрекох:
"Обичам те" - това е всичко!