17.01 - Антоновден - традиция и обичаи
Честит празник на именниците!
Именници на Антоновден са имена производни на латинското "Антониус" което значи „безценен": Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Антонина, Антония, Донка, Дона, Донко, Дончо, Доне, Тони, Тона, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка!
Антоновден е празник на ковачи, железари, ножари и налбанти.
На 17 януари - почитаме паметта на Преподобний Антоний Велики.
В пост и молитва е преминал живота на светеца. Усамотил се е в пустинята за 20 години. Придобил дар на чудотворство, прозорливост и лечителство. При него идвали страдащи и болни хора, с които беседвал с часове. В своя дълъг живот на общуване с Бога светецът стигнал до извода, че единствено обичта към ближния може да победи демоните в нас и около нас.
Народни традиции
В народната обредна практика Антон и Атанас (Атанасовден се чества на следващия ден) са двама братя, ковачи, които първи изобретили ковашките клещи. Затова са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти, точилари и др. Освен това Свети Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите. Има географски свидетелства, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб.
В същото време бил и лечител, прогонвал болестите. Затова Антоновден се празнува за предпазване от болести. Има поверие, че всички болести се събират на Антонов ден, а на Атанасов тръгват по хората.
Народни вярвания
Според народните вярвания Антоновден е един от лошите, тежки празници: на този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди.
Също така на този празник се мързелува. Който подхване работа, ще боледува цяла година. Колкото повече си почива и си угажда в деня на светеца пустинник, умрял на 105 години, толкова по- здрав ще бъде.
Жените не работят, не предат, не плетат и не варят боб или леща, а мъжете не впрягат добитъка. (Още поверия)
Празнична трапеза
На трапезата традиционно се слага содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Забранено е свинското месо, за да не се разлютяват болестите. Содените питки се намазват с петмез и се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята", т.е. за чумата.
На този ден се отбелязва първото затопляне на времето и за това се изкарват животните на улицата.