ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Почитаме Преп. Мария Египетска и Св. мчк Аврамий Български.

Мария Египетска живеела в Александрия. Водела порочен живот. За своите съграждани тя била позор, съблазън и гибел.

Без да се замисли за своята греховност, тази жена пожелала да се поклони на животворящия Кръст Господен. Но колкото пъти понечвала да прекрачи прага на храма, толкова пъти някаква сила я спирала.

Внезапно Божествена светлина озарява сърцето и, духовните и очи се отворят, и тя разбира, че нейните грехове са оная невидима сила, която не я пускат да влезе в храма и че това е прекалено свято място за нея. Сломена духом, тя си припомня миналия живот и се ужасява от дълбочината на своето падение. Дълго плаче и ридае за тежките си грехове.

Когато дига очи, вижда на стената образа на Божията Майка. Без да сваля очи от този благ образ, тя започва усърдно да се моли. Обещава, че ако Светата майка и помогне да влезе в храма и да се поклони на пречестния Кръст Господен, ще се откаже от досегашния си грешен живот и ще отиде там, където и заповяда.

С вълнение и страх отново се отправя към входа на храма, и този път без усилие влиза вътре. Обхваната от неземна радост, тя смирено се поклоня и целува Кръста Господен. След това излиза и се връща пак пред иконата на Божията Майка. Пада на колене и благодари.

Тогава дочува някакъв далечен глас, който и казва: "Ако минеш отвъд Йордан, там ще намериш покой за душата си". Покорява се на този глас и веднага тръгва на път. Решена окончателно да остави греха, се усамотява в пустинята, където се предала на велик подвиг.

Година след година, в пост и молитва сред изгарящата жажда и отчаяната самота в пустинята, тя се сражавала със злото, което било натрупано в душата й. Защото не е достатъчно то само да бъде осъзнато, не е достатъчно дори да бъде отхвърлено със силата на волята, то все пак остава в нашите спомени, в нашите желания, в нашата лабилност, в цялата тази развала, която носи със себе си злото.

Животът и благочестивите подвизи на преподобната Мария Египетска ни показват, до каква степен на падение може да достигне човек, когато се отдаде на греха и порока, и до каква висота на нравствено съвършенство може да се издигне, когато върви по пътя на вярата и добродетелта.

Тежка е борбата с плътските страсти, порочните наклонности и лошите желания, но силата на покаянието преобразява човека. Вътрешната борба със злото, която в различна степен бушува в душата на всеки човек, изисква огромна духовна сила. Победител в тази борба може да бъде само онзи, който напрегне всичките си духовни сили и чрез искрена молитва заслужи Божията помощ.