ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

На 10 км от Русе се намира единственият действащ скален манастир в България - Басарбовският манастир „Св. Димитрий Басарбовски”.

За идващите от Шумен, Варна на разклона за Кубрат в района на магазин "Джъмбо" (намира се непосредствено преди да се влезе в Русе) се завива наляво в посока Средна кула. Следва село Басарбово, където в долината на река Русенски Лом е разположен Басарбовският манастир.

Басарбовският скален манастир възниква около 12-13 век, заедно с други манастири в скалите по поречието на река Русенски Лом и притоците й Бели и Черни Лом. Скалите са варовикови и изключително ронливи, те са били издълбавани от монасите и са превръщани в килии за подслон и молитви, и в църкви, далеч от светската суета.

Манастирът е наречен на родения в село Басарбово пастир на име Димитър Басарбовски. Той водел скромен живот и решил да се замонаши в близкия манастир, където да прекара дните си. Отглеждал няколко овце, засадил си малко лозе край реката. Бил толкова богобоязлив, че веднъж, когато изкарал животните на паша, по невнимание стъпкал птиче гнездо с малки птиченца. Така се разкаял, че за наказание три години не обул виновния си крак.

Пътеката, по която се влиза в манастира, минава през красиво озеленен двор и свършва при кладенец, изкопан от Свети Димитрий. Това е Аязмото на манастира - водата в него е лековита и много посетители, след като пият от нея, отново посещават манастира.

В подножието на скалите на манастира се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Оттам по 48 стъпала се стига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял Свети Димитрий.

С каменни блокове е изградено и жилищно помещение вляво от нишата, състоящо се от две килии, украсено отвън със съвременни стенописи.

Вдясно от нишата е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г., а до него се намира голямата икона на светеца, изобразен в цял ръст.

По друго каменно стълбище се стига до естествена пещера, в която се намира гробът на монах Хрисант, издълбан от самия него – човекът, който възродил манастира и го върнал към живот през 1937 г.

На стената има релефно изображение на монаха нарисувано през 1957 г. от разградския художник Петър. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна експозиция.

На мястото на някогашните жилищни помещения високо в скалите сега се намират укрепени тераси, достъпни за туристи.

В процепите на скалните ниши и до иконите посетителите оставят за здраве банкноти, дребни монети или писмени желания.

Легенда за светеца Димитър Басарбовски - Когато дошъл края на земния му път през 1685, той легнал между два камъка до реката и там предал душата си, а реката покрила тялото му и така го погребала. Легендата разказва, че няколко години по - късно, светецът се явил в съня на една девойка, която живеела в селото и й казала, че тялото му е в реката. За всеобща изненада, тялото било непокътнато.

Свети Димитрий Басарабовски бил погребан в селската църква и оттогава в селото започнали да се случват най-различни чудеса. Момичето, което сънувало мястото на смъртта, според едни легенди било сляпо, а след други бесновато. Но и двете предания разказват, че след случката девицата се излекувала.

Преславският епископ Йоаникий страдал от тежко заболяване. Пожелал да пренощува при ковчега на преподобния Димитрий. След като била отслужена божествена литургия, епископът се излекувал напълно. Други, които се опитали да си откраднат частица от мощите, били наказани.

По-късно владетелят на Влахия пожелал мощите на светеца да му бъдат изпратени в Букурещ. Натоварили мощите на каруца, но каруцата стигнала донякъде и не искала да помръдне. Сменили конете, но и това не помогнало. Така тялото на светеца било върнато в родното му място.

През 1774 година, по време на една от Руско-Турските войни, след победа за Русия, генерал Пъотр Салтиков чул за Св. Димитър Басарбовски и пожелал да се поклони пред мощите му. Отново било уговорено тялото на светеца да бъде пренесено, този път в Русия. Пътят минавал през Румъния, където по това време върлувала чумната епидемия. Разказват, че когато мощите на светеца влезли в Букурещ, хората спрели да умират от чумата. Жителите на града измолили от генерала да остави тялото на светеца. И досега те се намират в Патриаршеската Катедрала „Св. Равноапостолни царе Константин и Елена”, но много поклонници идват и в Басарбово.

Свети Димитър Басарбовски е приет за небесен покровител на едноименните манастир и село, както и на румънската столица. Паметта му се чества на 27 октомври с изключителна тържественост както в Букурещ, така и в Басарбово.

Манастирът „Св. Димитрий Басарбовски” е посещаван от много поклонници и туристи от целия свят. Мястото е митично и свято, поради което си струва всеки българин да го посети.