Чудният Арбанаси
Архитектурно-музейният резерват Арбанаси е сред Стоте национални туристически обекта на България, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Селището е на 5 км североизточно от Велико Търново, на високо плато, разделящо старопрестолния град от съседната Горна Оряховица.
Природната даденост на Арбанаси заедно с чистия въздух и здравословен климат, благоприятстван от беломорското течение, е предпочитано място за почивка както от наши така и от чуждестранни гости и туристи.
Арбанаси предлага различни възможности за настаняване и развлечения – от къщи за гости, обзаведени във възрожденски стил, до модерни хотели и големи хотелски комплекси, както вили и хижи в околността.
Историята на Арбанаси е богата и изпълнена с много интересни факти и събития, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Известно е, че селището е съществувало още по време на Втората българска държава (1185 г. – 1393 г.). Тогава болярите от столицата Търново го използвали за лятна резиденция.
Името: Според едно предание селото било наречено на родните земи на преселниците от Арбанашката земя (днешна Албания), които се заселват тук в началото на XII век.
Истинския си разцвет селото изживява през втората половина на ХVІІ и целия ХVІІІ век. Оттогава са останали и повечето от стойностните забележителности на Арбанаси.
Къщите на богатите търговци от този период приличат на малки крепости. Те имат строг и суров външен вид, без балкони и чардаци, с решетки на прозорците и здраво обковани външни врати. Вътре обаче са богати и разкошни. Цялата вътрешна украса на врати, прозорци, долапи, тавани е с изключително богата дърворезба и гипсови елементи и показва вкуса, умението и художественото майсторство на строителя. Характерно за арбанашките къщи е, че те са така устроени, че в тях може да се живее дълго време, без да се излиза освен до кладенеца на двора за вода.
Това, което е останало днес в Арбанаси поразява със своята красота, умение, вкус, като най-ярко отразява своята епоха. В селището има запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира.
Констанцалиевата къща е една от интересните големи, запазени и богато украсени къщи в Арбанаси, датираща от XVII в.
Хиляди туристи от страната и цял свят посещават всяка година църквите в Арбанаси. През почивните дни манастирът "Света Богородица" винаги е пълен с хора. В манастира се съхранява чудотворната икона на Богородица Троеручица - релефна и обкована със сребро. С нея е свързано предание, че извършва чудеса. Тя помага за всякакви болки и проблеми. Болни и бездетни се стичат от всички краища на страната, за да се помолят за здраве и рожба.
В другия манастир „Свети Николай Чудотворец” също се намира чудотворна икона на Богородица. Според легендите тя помага най-много за зачеване.
Църквата „Рождество Христово” е най-старата от арбанашките църкви и е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата.
Известни композиции в нея „Страшният съд” и „Рождество Христово”. Стенописите в женското отделение са върху стените и свода. На изток църквата завършва спараклис „Йоан Кръстител”. Тематиката на стенописите в параклиса е посветена на патрона му Йоан Кръстител.
Църквата „Свети Архангел Михаил и Гавраил” също е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата. Едни от най-интересните стенописи в църквата са „Слизане в ада” и „Рождество Христово”.
Църквата „Свети Димитър” е художествен паметник на културата. Параклисът датира от средата на XVI в., което го прави най-ранния култов паметник, издигнат в Арбанаси. Църквата не е отворена за посещения.
Църквата „Свети Георги” също е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата. Представлява масивно изградена каменна постройка от края на XVII. Не е отворена за посетители.
Църквата „Свети Атанасий” е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата, издигнат през 30-те години на XVII в. Зографията на църквата е завършена през 1667 г. Не е отворена за посещения.
С Царски указ от 1921 година Арбанаси е обявено за курорт. А през 2000 година получава статут на историческо селище от национално значение.