ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Девическият манастир “Света Богородица” се намира в началото на с. Арбанаси, на 5 км от град Велико Търново в посока Горна Оряховица.

В най-старата сграда в манастира - църквата “Успение Богородично” се пази чудотворна икона на Света Богородица. За тази икона се твърди, че помага за всякакви болежки и проблеми, лекува успешно стомашни и нервни заболявания. Отправените молби за рожби биват чувани от святата майка. Също така казват, че всеки който влезе в църквата, излиза след това пречистен.

Иконата е релефна и цялата обкована със сребро. Наричат я “Света Богородица Троеручица”, тъй като Божията майка е изобразена с три ръце. Част от обкова е добавен на по-късен етап с пари на местен търговец, чието дете според преданието е било изцелено след молитва пред иконата.

Святата иконата датира още отпреди османското иго и се смята за чудотворна както от монахините, така и от местните хора, които идват в манастира, за да отнесат молитвите си към Света Богородица.

Как се е озовала чудотворната икона тук?

Според преданието Божията майка се появила на монах иконописец в Атон и му наредила иконата да бъде поставена в манастир в Търновград, посветен на нея. Когато монахът пристигнал в България, се оказало, че манастирът в Арбанаси единствен е посветен на Света Богородица.

Самият манастирът е създаден още по времето на Втората българска държава. Смята се, че църквата в него е била част от крепостта Каменец на Иванко от рода на Асеневци. Когато през 1393 г. крепостта Царевец пада, в Арбанаси оцеляват само няколко къщи, сред които и манастира „Света Богородица”.

През първите векове на османското владичество той се запазва като заможен манастир, но по-късно бил ограбен и разрушен след постоянните набези на кърджалиите. Една игуменката спасила чудотворната икона, като я заровила в земята.

Манастирът запустял и само на храмовия празник хората се събирали около разрушения храм, за да почетат Божията майка. Дълги години дворът буренясвал, манастирът бил в развалени и станал пасбище за овце.

След 100 години (около 1680 година) едно овчарче, след като се прибирало от паша, чуло плач откъм развалините на манастира. Бил плач на жена, но не се виждало никого. Уплашило се и се прибрало, като разказало на господаря си за случилото се. Той събрал хора и всички отишли при развалините. Не след дълго плачът отново се разнесъл и по него те успели да открият и извадят чудотворната икона на Света Богородица. Тя плачела, защото дълго време била в развалини, затова оттогава я наричат “Плачещата”.

Хората прибрали иконата, събрали средства и не след дълго възобновили светата обител. Това се случило през 1680 година. Местното население изгражда запазената и до днес нова манастирска църква. Тя представлява интересна постройка, различаваща се от пищните храмове на други манастири - ниска и продълговата сграда, с две преддверия и обширен параклис, без външен блясък и камбанария.

През 1798 година село Арбанаси било опожарено от турците. Изгорен бил и манастирът, но иконата отново оцеляла.

До наше време въпреки пожарите, макар и потъмнели от времето и от дима на свещите до нас са достигнали все пак повредени и опушени много от евангелските сцени по свода на храма.

Друга запазена старина на храма е оригиналното по направа кандило с форма на яйце, направено от сребро, украсено от плочки от злато.

Тук се пази голяма релефна плащеница от мораво кадифе извезана с бяла, жълта и синя коприна с изобразеното тяло на Исус Христос, а до него апостолите и Дева Мария. Има легенда, че е донесена от Русия през 15 век. Била работена от 6 монахини цели 15 години по поръчение на неизвестен български монах.

И до днес в светата обител се съхранява преминалата през мрачните столетия и оцеляла от огъня чудотворна икона на пресвета Богородица.

Пред иконата всекидневно преминават стотици поклонници и всеки търси помощ и изцеление на своите немощи. Чудеса не спират да стават и днес, но всеки получава според вярата си.

След Освобождението в манастира са настанени монахини. Храмовия празник е на „Голяма Богородица” – 15 август.