ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Местност Узана е разположена на прехода между суровия Централен Балкан и мекия заоблен релеф на Източна Стара планина, точно в подножието на връх Исполин, на 22 километра от гр. Габрово.

Това удивително място е прието за най-обширната билна поляна у нас, обградена отвсякъде с гори.

Местността Узана е известна с множество забележителности - Великолепните букови гори на природен парк „Българка”, Соколския манастир „Успение Богородично” – който от 15 август 1834 г. до днес привлича безброй посетители с чешмата в двора - дело на майстор Колю Фичето, с училището и параклисът „Свето Благовещение“.

На територията на Узана се намират красивите местности „Коритна” и „Тота Венкова”, високопланинските студени извори и богатия карстов район, разполагащ с множество необлагородени пещери, екопътека „Узана” - от чиито панорамни площадки можете да се насладите на висотата и величието на върховете Шипка, Бузлуджа, Исполин, Триглав и Ботев. Тук могат да се видят любопитни растителни екземляри, защитени от Червената книга.

Името на местността в превод от турски означава „дълъг, широк, обширен” и говори за необятните зелени простори, сред които се крият красиви природни блага – скални стъпала и тераси, реки и пещери, криволичещи живописни пътеки и стръмни величествени върхове.

Тук е центъра на България

Местност Узана е „географският център на България” именно заради идеалното й местоположение на територията на страната.

Математически екип от учени определя през 1991г., че географското сърце на България се намира на 42°45’ 58" северна ширина и 25°14’18" източна дължина.

След обстоен преглед на физическата карта на България, става ясно, че това е точно местността Узана, която се намира на около 22 километра югозападно от град Габрово.

Тъй като територията на България не е идеална геометрична фигура, за да се намери вярната пресечна точка, изчисленията за по-голяма сигурност и точност, са направени по шест математически метода - координатен, графостатичен, аналитико-статистиче­н, чрез решаване на задача за търсене на полезни изкопаеми, както и чрез използване на площи и координати. Шестте различни цифри от изчисленията били с незначително отклонение помежду им. Средно-статистическа­та стойност от получените резултати е използвана за окончателното определяна на координатите.

На 30 ноември 1991 година в 13.30 часа на мястото, определено от учените за „географски център на България”, е поставен знак с формата на стилизирана пирамида с отвес, в цветовете на националното знаме – бяло, зелено, червено.

Всяко лято тук - в самия географския център на България на популярния Еко фестивал си дават среща споделящите зеления лайфстайл и уважаващи природата.

Географският център на България е включен под № 19 в списъка на „100 Национални туристически обекта” на България. Символиката на мястото е повече от подходящ повод за кратко посещение на местността Узана.