Килимарство
Килимарство
Килимарството, във вида който го познаваме и днес, може да се радели, условно, на два вида.
Единият е свързан с българската народна традиция и с домашния хоризонтален стан. На него се произвеждат предимно черги.
Другият вид е привнесен по нашите земи от изтока и е свързан с традицията на персийските килими.
Характерното за становете, на които се изработват тези килими, е липсата на ватала. Преждата се набива върху нищелките с помощта на гребен и дървен чук. Тази техника позволява на майстора да работи само в едната страна на основата, тъй като са този вид килими не се използва совалка.
Тази техника позволява на тъкача да изработва пластични картини върху килима, като симетрията, характерна за чипровските килими и домашните черги не е задължителна.
Всеки детайл се обработва на ръка и съществуват различни предачески техники, които се използват в зависимост от това какъв релеф на килима цели да постигне майстора.
Най-широко разпространените техники за тъкане, които са достигнали до нас са отбраната и късаната. Всеки елемент при тях се изработва на ръка.
Времето, което е необходимо за изработването на една черга от изпридането на вълната, оцветяването на преждата (багрене) боядисване, до готовата черга отнема приблизително 3 седмици.