ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Най-малките и най-големите от ОУ” Тургенев” - Разград правиха заедно сурвакници с майстор Цвети Терзиева. В творческото ателие децата имаха възможност да покажат и развият своите дарби в областта на народното приложно изкуство.

Майстор Цвети Терзиева бе подготвила дрянови пръчки, изпукала домашни пуканки и изпекла собственоръчно коледарски кравайчета, необходими за истински сурвакници.

Най-интересната част беше изработването на мини сурвакниците, които майстор Цвети Терзиева демонстрира специално за малките „Мъниците” от подготвителната група към училището. Те изработиха изключителни мини сурвакници, които с радост отнесоха на организирания благотворителен коледен базар.

А майстор Цвети Терзиева им дари изработената от нея голяма сурвакница.

Всички заедно седнали около кръглата маса изслушаха легендата за сурвакницата, разказана от майстор Цвети Терзиева.

Дряновата сурвачка традиционно използвана в България на Васильовден (1 януари) има различна украса в различните краища на страната, но общо взето, формата и е строго стилизирана. Сурвачката от Добруджа е типична за по-голямата част от страната. Същата форма има и сурвачката от Перник, но тя стои много по-близо до началния старинен модел, представящ същността на българската сурвакница.

В Централна и Източна България, сурвачката се украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, докато в Западна България често се окачват и монети. Задължително е обаче сурвачката да е дрянова пръчка, а нейните клонки да се привържат така, че тя да добие формата на единично или двойно кирилско “Ф”.

Смята се, че сурвачката носи здраве, защото е направена от дрян - дървото, което първо разцъфва през годината - още в края на януари. Затова се смята, че дрянът е много жилаво и устойчиво дърво, което символизира здравето. За българите дрянът е култовото дърво. Кората и листата му са служили за обработка на кожи и за боядисване на тъкани. Плодовете - дренките, са полезна храна с приятен вкус и аромат. Дренките са използвани и в народната медицина. Ето защо дрянът е почитано дърво. То е символ на здраве и дълголетие, най-рано цъфти, а най-късно зрее. Символ е и на мъдрост, защото пръв известява идването на пролетта.

Символиката на нещата който се слагат по сурвакницата - на практика нашите прабаби не са слегали само за украса нещата, а те са влагали много дълбок смисъл, всичко е било свързано с някакво поверие, с някаква магическа зареданост:

- дряновата пръчка да е с много пъпки е било символ на плодородие

- овча вълна, която се използвала, символизира плодородието и множеството стада

- пуканки, сушени плодове, нанизани тиквени семки, боб и царевица (предварително накиснати, за да омекнат) и др. – са за плодородие.

- паричката за богаство

- чесънът за предпазване от зли сили

- синьо око против уроки

- чемшир  или червен конец защото предпазва от уроки и злини, означава здраве, нов живот и сила

Всичко има закодиран смисъл. Сурвака се всичко дървета, животни, хора. Ако в една къща се сървакат животните, трябва да се сурвакат всичките в дома без да се пропуска някое животно.

Характарно било в Доброджанския край да се сурвака и водата. Защото на времето е имало нужда от вода за да става храната. За да не се ядоса духа на водата се е сурвакала.

Характерно за нашия край е ябълка на върха на сурвачката да се сложи. Което символизирало плодородието през годината. Сурвакницата има сила само на 1 януари. Сурвака се сутрин рано на 1 януари.

Малките сурвакат по големите по гърба за здраве и берекет. И никой не отказва да бъде сурвакан. Според строгите обичаи, изпълнявани от векове, сурвачките трябвало да бъдат изгорени след изпълняването на ритуала, както и всички обредни пособия.

Сурва, сурва година
весела, весела година!
Голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща със деца.
живо, здраво догодина,
догодина, до амина!