ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Красивите български носии са израз на неизчерпаемите творчески заложби на българския народ

В тях откриваме етническо eдинство, но и специфика и многообразие.

Носиите са отразявали социалeн статус и принадлежност към определен пол и възраст.

Традиционното народно облекло първоначално било дело на домашното производство.

През 18-19 век все повече се обособили занаятите. Използваните текстилни материали били лен, коноп, вълна, коприна и памук. Кожата заемала сравнително ограничено място и то главно в мъжкия костюм във високите планински области.

Определящи разграничението при женските дрехи са кройката и начинът на обличане на горната дреха, а при мъжкия костюм - формата и цветът на горните дрехи. Тези показатели са географски очертани и имат своеобразно историческо развитие.

Териториалното разпределение на основните видове традиционни народни костюми няма строго обозначени граници. Многообразието е в следствие различни фактори -географски, исторически, обществено-икономически, културни, верски, външни въздействия и личен вкус. Всеки от основните типове носии има множество варианти и подварианти.