ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

 Богатството на танцовия ни фолклор се изразява в многообразието на: видовете и формите на народните танци; движенията; характерът и стилът на изпълнение; музикалните инструменти за съпровод; мелодиите и метроритмичния им строеж; народните облекла; свързаните с танците народни обичаи.

Хорото е колективен танц, който се изпълнява в кръг, във верига или в къса права редица.

Класификацията на хорàта се прави по различни признаци – има мъжки и женски, криви и прави, водени и сключени и пр.

Някои наименования говорят за връзката на танците с различни животни – „Мечкарско”, „Заешката игра”, „Конската”, „Влачи куче коляно” и т.н. Те вероятно са остатък от древни тотемни култове и обреди, изгубили своето религиозно значение.

Голяма група са и хорàта, пресъздаващи трудови дейности. За това говорят имената на танцови стъпки и жестове - „сечене”, „копане”, „гребане”.

Тъй като не всички движения могат да бъдат предадени буквално, понякога те биват стилизирани. Пример е хорото „Туптан, туптан кисело мляко” – в него само ритъмът и мелодията наподобяват избиването на млякото, извършвано по старинна технология.

Съществува и друг скрит, понякога сакрален смисъл в българските хора. Например танцът „Как се чука пипер” или „Как се сади пипер”. Той се изпълнява в определен момент от сватбения обичай. Тържеството продължава, трапезата още не е вдигната, но младоженците са въведени в стаята, където е брачното легло. Вратата между тях и сватбарите е затворена. Младите за първи път (поне така изискват традициите) оставали насаме като съпруг и съпруга. Отвън техните роднини играели „Как се сади пипер” – танц, който наподобява саденето на това растение, но едновременно намеква за движенията при извършване на любовния акт.

С пожелание младоженците да се множат като зайци се изпълнявал друг популярен танц „Заешката”.