Стари предания разказват, че има места, където на Кръстовден Бог слиза сред хората и ги благославя, а изворната вода придобива магическа лечебна сила.

Жените ходят на църква, палят свещи за здраве и раздават питки в името на светия животворящ кръст Господен.

Свещеникът обикаля къщите и хармана, ръси със светена вода за благополучие и щастие на семейството.

За да има берекет по нивите и лозята, не се оставя нищо  почерняло на огнището.

Също за берекет мъжете освещават първите семена, приготвени за посев.

За празника жените раздават прясна пита – „житна жертва“, с която се умилостивяват стихиите, за да има здраве и берекет.

Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за плодородие.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Нарежда се софра само с постни храни - зелник с праз лук, печена тиква. На обредната трапеза отецът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните го даряват с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. 

Най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита - обреден хляб с украса от кръст върху него. Разчупва го над трапезата и го нарича "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли", а цялото домочадие повтаря тези слова. С тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста, през идната година.

На този ден всеки, намерил изцеление за страданието си, отива при своята лечителка с прясна пита и цветя, дребни подаръци и пари, за да засвидетелствува своята благодарност и уважение.