ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Според легендата по времето на царуването на Максимиан в Илиопол, на север от Палестина/в началото на ІV век, по времето на най-страшните гонения срещу християните/, живял един богат човек от знатен род на име Диоскор, който бил езичник. Жена му починала много рано и той положил големи усилия за езическото възпитание на единствената си дъщеря – Варвара. Държал момичето далече от всякакво общество.

Когато то порасло, бащата решил да я омъжи, но Варвара го помолила да почака. Тогава Диоскор се упрекнал, че е възпитал дъщеря си в самота и отдалеченост от хората и решил да я остави да общува свободно с връсничките си. За да даде възможност на дъщеря си да преосмисли решението си по отношение на брака Диоскор намислил да замине на дълъг път, като предположил, че след като се завърне, ще му бъде по-лесно да я убеди да приеме неговата повеля. Преди да замине Диоскор заповядал да построят разкошна баня до намиращата се в градината къпалня, а в банята да направят два прозореца, обърнати на юг.
След като тръгнал на път, Варвара, ползвайки се от свободата да излиза от дома си и безпрепятствено да разговаря с когото си поиска, се сдружила с няколко девици християнки и чула от тях името на Исуса Христа, за неговото доброволно страдание и за неговото възкресение. Тогава момичето твърдо решило да стане християнка и приело светото Кръщение.

Чудесата на младата Варвара

В същото време според заповедта на Диоскор, продължавал строежа на банята. Варвара успяла да склони работниците да направят и трети прозорец на банята (в чест на Светата Троица). Веднъж разхождайки се в къпалнята, която била покрита с дялани мраморни плочи Варвара се обърнала на изток и начертала с пръста си върху мрамора изображението на Светия кръст, което така ясно се отпечатало върху камъка, все едно че го е издълбала с желязо. Освен това в същата баня, върху един от камъните се отпечатала и следата на девическото й стъпало. От това място започнала да извира вода и по-късно тук се извършили много изцеления над тези, които идвали с вяра.

И банята с трите прозореца, символически изобразяващи Светата Троица, и мраморният камък до извора с изображението на светия Кръст, и отпечатъка от стъпалото на света Варвара – всичко това било напълно запазено до времето на Симеон Метафраст, който след свети Йоан Дамаскин е описал страданията на тази света мъченица.

Страданията на Света Варвара

Когато Диоскор узнал за вярата на дъщеря си, страшно се разгневил. Затворил я в тъмна стая. Бил я жестоко, но девойката била непреклонна. Тогава ожесточеният баща я отвел при управителя на страната – Максимиан. Управителят дълго увещавал Варвара:
-"Не погубвай младостта си! Пожали себе си! Не ме принуждавай да те подложа на мъчения!"
-"Славя моя Бог и съм готова да стана жертва за неговото име" – отговорила твърдо девойката.

Максимиан се убедил, че съветите са безполезни и наредил да бият момичето с волски жили. Изтощена от изтезанията, Варвара молела горещо Бога да не допусне тя да бъде разколебана във вярата си.

През нощта тъмницата била озарена от чудна светлина. Пред нея се явил самият Иисус. Той я гледал с неизразимо благоволение и й казал:
-"Дерзай и не се бой! Аз наблюдавам твоя подвиг. Ще облекча страданията ти. Потърпи докрай и ще получиш вечни блага в Моето царство!"
Чудното видение свършило, но изпълнило сърцето на девойката с неизказана радост. На другия ден по тялото и нямало и следа от нанесените рани. Това разгневило Максимиан и той я подложил на нови мъчения.

Възхитена от подвига на Варвара една девойка – християнка на име Юлиания започнала да моли горещо Бога да я дарува със сили, за да се жертва в името на християнската вяра. Юлиания започнала гръмко да слави истинния Бог и да укорява управителя за неговата жестокост. Веднага я хванали и я подложили на мъчения заедно с Варвара. Укрепени от вярата си девойките понасяли с търпение всичко и не преставали да се молят:
-"Боже, който изпитваш сърцата на човеците! Ти знаеш, че тебе едничкия обичаме и твоите заповеди изпълняваме, че на тебе се предадохме и на твоята силна десница се надяваме! Не ни оставяй, Господи, но погледни милостиво на нас! Укрепи ни да извършим докрай нашия подвиг понеже духът е бодър, но плътта е немощна!". Бог изпълнил техните молитви.

Максимиан, като видял, че най-тежките мъчения не заставят Варвара и Юлиания да се отрекат от Христа, осъдил и двете на смърт. Сам Диоскор със собствената си ръка изпълнил смъртната присъда над дъщеря си, но още същия ден Диоскор и Максимиан били постигнати от Божият гняв. Те били поразени от мълния, която изгорила телата им и ги превърнала в пепел. Телата на Варвара и Юлиания били взети и погребани от един благочестив човек на име Галентиан. Над гроба им той построил храм. В този храм вярващите намирали изцеление от своите болести и недъзи.

Закрилницата Света Варвара

От това, че поразила своите палачи с мълнии, тя се счита за покровител на огъня, гръмотевиците и пожарите, а по-късно патрон на артилеристите.

Според народното вярване на св. Варвара е дадена от Бога особена благодат – да спасява от неочаквана смърт, от мор и от други внезапни бедствия. Това вярване се основава на нейното житие, в което се казва, че тя се молила на Бога да избавя от внезапна болест и неочаквана смърт всеки човек, който молитвено споменава нея и нейните страдания.

Широко разпространено е и друго поверие - Св. Варвара е покровителка на детските болести. Представата за нея е като грозна, куца и рошава стара баба, която се подпира на патерица. Празнува се за здравето на децата и добитъка. В някои краища на страната Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. В отделни региони, от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие.

Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета. Три, пет или седем деца отиват на бунището, носейки на гърба си дърва и боб. Там го варят и го оставят "за баба Шарка".

За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си - прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Съществува поверие че на този ден както ви "тръгне" така ще бъде и през цялата година.