Обясни ми, любов

ОБЯСНИ МИ, ЛЮБОВ

шапката ти поздравява леко, носи се по вятъра,
голата ти глава намагнитизира облаците,
сърцето ти има работа другаде,
устата ти консумира нови езици,
меката трева избуява навсякъде,
лятото разпалва и загася астрите,
ослепял от пухчета вдигаш лицето си нагоре
смееш се и плачеш и загиваш от себе си,
какво ли още може да ти се случи -

Обясни ми, любов!

Паунът в празнична почуда изправя опашка,
гълъбът се сгушва в перушинестата си яка,
изпълнен с гъргорене, въздухът се разтяга,
патокът крещи, от дивия мед си взима
цялата земя, даже и в утъпкания парк
всяка леха обгръща златен прашец.

Рибата почервенява, изпреварва ятото
и се стрелва през пещерата към кораловото легло.
Скорпионът плахо танцува на сребърнопясъчна музика.
Бръмбър подушва отдалеч най-красивата;
ако имаше сетивата му би усетил
как блестят крилата й под бронята
и би тръгнал към далечния ягодов храст!

Обясни ми, любов!

Водата умее да говори,
вълната хваща вълната за ръка,
в лозята гроздето набъбва, подскача и пада.
Охлювът излиза от къщата си така доверчиво!
Всеки камък знае как да разнежи другия!

Обясни ми, любов, онова, което не мога да обясня:
трябва ли в краткото страшно време
да общувам само с мисли и сама
да не познавам нищо любимо и да не правя нищо любимо?
Нима трябва човек да мисли? Нима не липсва на някого?

Ти казваш: друг дух разчита на него...
Не ми обяснявай нищо. Виждам как дъждовникът
минава през всеки огън.
Не го е страх и не го боли.

Ингеборг Бахман