ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Третият празник в чест на Божията майка е този на НЕЙНОТО РОЖДЕСТВО и е един от най-големите празници на Православната църква, установен от най-дълбока древност.

Божията майка се почита като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата. Тя е особено почитана от жените, за да им помага светицата в беда и тежка работа, да раждат леко и да са живи и здрави децата им. Светата Дева е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.

В нейна чест се омесват и изпичат голяма Богородична пита или малка, намазана с мед, наречена „Богородичен хляб".

Разчупват се и се раздават на всички в семейството. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища на България пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

Според народния обичай на Малка Богородица се вари жито, което най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след което се раздава за здраве. Пекат се и курабии, гевречета и дребни сладки, които се раздават на сираците, заедно с дрехи и пари. Още поверия…

За детството на Мария преданието гласи, че тя е дъщеря на Йоаким и Анна, потомци на цар Давид. Те дълго време били бездетни, докато накрая Бог чул молитвите им и ги дарил с дъщеря. Православната църква приема, че на 9 декември станало зачатието на Света Ана, а девет месеца по-късно на 8 септември се родила дъщеря им, която по Божията повеля била наречена Мария.