ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Сънчо - символ на нашето детство

На 5 март 1960г. в телевизионното пространство на България е показана детската куклена постановка „Познавате ли Макс и Мориц“, първообраз на легендарната телевизионна рубрика „Лека нощ, деца!“ (или повече известна като „Сънчо“).

Сънчо - летящото човече което преспива всички деца, любимият герой на няколко поколения български деца.

Дали идваше с еленов впряг, автомобил или летателен апарат (самолет, ракета, с крила), Сънчо винаги идваше от "горица" със своето вълшебно перо с което преспива децата. 

Рубриката не е в ефир единствено в периода 2003-2004 г., но е възстановена.

Песничката “Аз съм Сънчо” е написана от големият български композитор Петър Ступел, по текст на Димитър Спасов и изпята от Лина Бояджиева.

Аз съм Сънчо

Аз съм Сънчо ида от горица, 
да ви кажа "Лека нощ, дечица!". 
Че е тъмно вече вън, 
време е за сън, време е за сън!

Щом с фенер звездичките запаля, 
с приказно перце ще ви погаля. 
ето в Моите ръце 
чудното перце, чудното перце.

Вече спят цветя, гори, тревички,  
легнаха в гнездата всички птички.  
Спят градчета и селца.  
Лека нощ, деца! Лека нощ, деца!