ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Петропавловският манастир край гр. Лясковец "Св. св. Петър и Павел"

Петропавловският манастир край гр. Лясковец води легендарното си начало от първата половина на Х в.

Наричал се е "Боянов скит" и от там се предполага, че негов основател е Боян Магът, син на цар Симеон. По-вероятно е да е основан от братята Асеновци и да е играл роля в подготовката на Всенародното въстание през 1185г. срещу Византия. И той споделя съдбата на събратята си през 1393г.

Възстановен през 1422 г., бива опожарен в 1598г. и пак се съгражда към 1662г.

В 1708г. Петър Велики го дарява с позлатено евангелие, което се пази в Църковния музей в София.

 В него са пребивавали Софроний Врачански, Неофит Бозвели и Максим Райкович, който е бил кратковреме и игумен на манастира.

Митрополит Иларион Макариополски открива в манастира през 1872г. първото българско духовно училище, известно в последствие като Петропавловска духовна семинария.

Днес Лясковският девически манастир се състои от храм "Св. Св. апостоли Петър и Павел", камбанарията, два параклиса, сградата на Духовната семинария и други постройки за живеене.

Любопитно е, че параклиса "Света Троица" е изграден върху езически олтар от римско време, а кулата-камбанария се намира върху останки на римска крепост от II век.

Днес миряните влизат с надежда и вяра в параклиса, да се молят и оставят листче с написаната си молба в дупчици в стената му.

Храм "Св. Св. апостоли Петър“ в Петропавловският манастир.

Кабанарията, издигаща се на над 30 метра височина, е в този вид от 1980 година, когато е реставрирана, а часовника ѝ е дарен от лясковчанката Мария Генова.

Манастирите, тези свещени храмове, през вековете на българската ни история са били пазители не само на православната ни вяра, но и люлки на борбата ни за освобождение, както и центрове за просвета, изкуство и култура. Това национално богатство, родината ни трябва да пази и да съхрани, за да може да предава от поколение на поколение славата и смелостта на апостолите и радетелите на българското ни самосъзнание.