ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Грънчарството е традиционен български занаят, който идва още от времето на римляните, траките, славяните и старобългарите по нашите земи. Ето защо в това изкуство се преплетат различни стилове и етапи, предавани от поколение на поколение до наши дни. В българските народни обичаи, тази традиция е свещена и овладяването на тайните й се е запазвало в рода.

Славяните заедно със своите обичаи и домашна промишленост пренасят у нас и традициите на своето керамично производство. Намерените досега в нашите земи керамични материали от славянски произход , показват, че най – разпространеният славянски керамичен съд е  широкото, гърлесто и високо гърне, характерно за всички славянски племена. В техническо отношение славянската керамика е на ниско равнище и се характеризира с бедна по форма, но пък разнообразна украса, която има своите отличителни черти.

Славянската керамика е нещо съвършено особено и отличително. За неин основен белег се взема орнаментът, който се състои най – вече от успоредни прави или вълнообразни линии. Типичен неин белег е формата на съдовете – те приличат на урни, чиято долна част е обърнат с върха надолу широк пресечен конус, долу съдът е  тесен , а нагоре се разширява постепенно. Орнаментът се състои от вълнообразни или водоравни линии, които обикалят целият съд, гравирани редове или триъгълници образувани от натискане с гребен. В началният период славянските съдове нямат дръжки това е най – важният отличителен белег на славянската керамика.

Най – старите съдове от славянски тип у нас са открити в поселенията  в местностите Дренчето и Джежови лозя до с.Попина, Силистренско  и с.Буковци, Врачанско. В Дренчето и Джежови лозя керамиката е правена на ръка или на ръчно грънчарско колело и се отнася към VII-VIII век. Грънчарското колело управлявано с крак е било известно по нашите земи още от VI век Пр.н.е. и то е съществувало тук непрекъснато след това. Ето защо се предполага , че славяните са се запознали с него тук и  започнали да правят своите глинени съдове с него.

Древните българи са били отлични майстори на приложния занаят грънчарство. Този занаят, давал препитание на многолюдни села и фамилии. С времето се обособява водеща керамична школа с характерна декоративна система и естетически стил.

В първите векове на турското робство грънчарството, като занаят, замира. То се превръща само в средство за създаване на глинени съдове за битови нужди и не може да развие своя креативен потенциал.

По време на Възраждането грънчарството се съживява.

В днешно време майсторите грънчари възпроизвеждат някои от традиционните художествени керамични форми. Декорациите и формите са умело изчистени с времето, но римската традиционна глазура върху грънците все още се използва и до днес.