Грънчарството като древен занаят
Грънчарството е свързано с изработването на глинени съдове: гърнета, стомни, паници, блюда, делви, гювечи, кадилници и други предмети.
Забележително майсторство се наблюдава във формата на затворените съдовете на стомни, крондири, които изумяват със своята пропорционалност между шийката, тялото и дръжките.
Във формите, украсата и техниката на изпълнение на българската народна керамика, прозират нейният древен произход и устойчиви регионални особености.
В античността майсторът грънчар е очиствал суровия материал от влиянието на злите сили. Така глината ставала годна да служи на човека. Вероятно затова в митологията на народите на Индия, Месопотамия, Египет богът е грънчар или културен герой, който сътворява хората от глина и вода. Митът съществува и в библейската легенда за сътворяването на света и е много близък до представите за магическата сила на майстора ковач, боравещ с очистителната стихия на огъня.
В българските народни представи работата на грънчаря е свещена. Според народното вярване овладяването на този занаят представлява тайнство, което ревниво се пази в рода. Едва през 18-19 в. тази обичайна норма се нарушава и в занаята навлизат "чужди хора". Според българския народ за усвояването на занаята се изискват не само труд и старание, но и "дар божи".
По своето предназначение керамичните съдове следват особеностите на медните и често пъти се покриват като форма. Особени глинени изделия са сватбените крондири (съдове за вино, сватбарски), плоските (съдове за ракия, носени в пояса), ръкатките (за носене на храна на полето) и др.
Освен съдове за битови нужди, произвеждани са и предмети, свързани с църковния култ: купени за кръщение, купи за светена вода, кадилници.
Някои грънчарски произведения са без украса и неглазирани. Но други - стомни, паници, крондири, купи - са истински произведения на изкуството. Украсата им е с минерални бои в познати от Средновековието цветове: жълта, зелена, кафява, червена. С помощта на остър предмет - клечка или игла - върху още мокрия съд с бяла ангоба се рисуват геометрични и растителни мотиви, а рядко - животински изображения. Запазва се естественият цвят на глината. Не липсват и образци с пластична украса. Орнаментът изпъква над тялото на съда, като за целта се залепва допълнително.
Мотивите следват общите традиции на народното изкуство, дълбоко свързани с народните вярвания. При керамиката магическа функция изпълняват не само изображенията на змии, розетите, концентричните кръгове или кръстовете, но и колоритът. Така например магии могат да се правят само в зелена паница, а болните от "самодивска болест" пият вода само от зелено крондирче.