ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Майсторката на Художествено плетиво Цвети Терзиева отново тръгна на път. Този път се спря в местността Равна гора край Божурово, където изложи своите изделия.

Традиционният фолклорен фестивал “Божурите” събра много хора от близки и далечни места.

Талантливи музиканти и танцьори представиха постиженията си в съхраняването на фолклорните традиции. Местността беше огласена от много музика, песни и танци.

На фестивала Цвети Терзиева заложи на плетени обеци, диадеми, пръстени, цветя в саксии, ластички, фибички, оригинални чантички за мобилни телефони. Майсторката от Разград очарова не само със своите плетени бижута, но и с куклите си.

Ето и нейните кукли. Те могат да бъдат намерени във всяка култура на света. Смята се,че куклите са едни от най-старите играчки. Според историците най-старата кукла е на възраст 30-35 хил. години и е намерена на територията на днешна Чехия.

У някои народи почти във всяка къща е имало кукла, която била "натоварена" да пази дома и стопаните му от беди. Тя била направена от парчета плат и връзвана на възли, за да и се придаде определена форма. Хората вярвали, че куклата също осигурява здраве, носи щастие и защитава децата. Парцалената кукла нямала лице, за да не може, според поверието, в нея да се засели зла душа. Затова играчките на древните славяни нямали лица.

В куклите на майсторката Цвети Терзиева може да срещнете национални орнаменти и бродерия. Нейните кукли са изработени от прежди със съдържание на 100% вълна, 100% памук, както и от новите прежди на пазара от висококачествена материя.

Куклите и са представени в различни тематики — Кукли бонбониери, Кукли сувенири, Кукли за игра и забавления за деца, Народни кукли и т.н. Всяка кукла и сувенир на майсторката не се повтаря. Изделието си е уникално за себе си.

Ето какво сподели Цвети Терзиева за своите почитатели:

”Трябва да кажа, че емоцията на фестивала в Божурите още ме държи. Този фестивал, лично аз, винаги ще помня, не само заради страхотното преживяване, но и с гостоприемните хора, които искрено ми се радваха и ме изпратиха с покана отново да се върна догодина. Емоциите, усмивките на хората на събора, поздравленията, Хората бяха страхотни, преживяването беше неповторимо... няма разказ или снимка, която може да предаде емоцията, когато виждаш лицата на хората около теб, огрени от странен вътрешен огън. И няма как да се предаде това, което се усещаше зад думите на старите баби "Да си жива и здрава, баби!”