Над половин вековен Фолклорен събор „Кирека пее и танцува” с майстор Цвети Терзиева
Традициите са живи: Фолклорният събор „Кирека пее и танцува” се радва на изключителна популярност повече от половин век! Отново се извиха дълги кръшни хора на няколко ката. Творческа Алея на българските занаяти предложи на посетителите разнообразие от ръчно изработени традиционни изделия.
В красивата природна местност Кирека, в полите на неповторимия скален венец Мадарски скали край Каспичан, се проведе Фолклорния събор „Кирека пее и танцува”. Вече повече от половин век той радва сърцата на родолюбивите българи. Това древно и красиво място, което е една много важна част от българската история, оживя на Еньовден – празник на билките, слънцето и магията, под звуците на фолклорна музика.
В гората сред природата отново много приятели от близо и далеч, жадни за народната песен, за магичния звук на фолклора, за сладката приказка, намериха истинска почивка и спокойствие от изгрев слънце до късно през нощта.
Съборът бе открит официално от кмета на община Каспичан Милена Недева: „Уважаеми жители, уважаеми гости, за мен е чест и удоволствие днес да открия нашия събор, който води своето начало в далечната 1972 година. Пожелавам на всички изключително преживяване“.
В специално обособената Алея на занаятите гостува майсторката на народния занаят „Художествено плетиво“ инж. Цвети Терзиева.
Българската майсторка е креативна, иновативна занаятчийка, която съчета занаяти от хиляди години, които се предават от поколение на поколение, по модерен и артистичен стил. Като квалифициран Психолог и Арттерапевт инж. Цвети Терзиева завладява с магията на цветове в своите пана.
Когато си около нея виждаш един магичен и приказен свят, който те обогатява и вдъхновява. Като макрамета с пастелни нюанси за украса, ловци на сънища или пана за стена, а може би мандали. Ръчно изработени с много любов от България, а не от Бали, разказа майсторката инж. Цвети Терзиева.
Духовете на нощта могат да донесат добри и лоши сънища. Добрите сънища минават през ловеца на сънища, а лошите, незнаещи пътя, се заплитат в мрежата и загиват с първата светлина на зората.
Плетените пана са чудесна алтернатива на обикновените стенни картини: изглеждат по-необичайни от продуктите, закупени от магазина, и всеки може да създаде такъв шедьовър със собствените си ръце разкри майсторката инж. Цвети Терзиева.
Красиво изработени подаръци с жив дизайн от естествени материали от майсторката инж. Цвети Терзиева.
Специален гост-изпълнител на празничното събитие беше популярната фолклорна певица Джина Стоева.
Уредникът на къща музей “Панайот Волов” в Шумен д-р Милена Георгиева представи рецепти от народната медицина, сред които и мехлемът от тефтерчето на Васил Левски.
На фестивалната сцена българското фолклорно изкуство представиха много певци и танцьори.
Те пресъздадоха очарованието на народните ритми и танци от региона. Изпълненията им бяха посрещнати с аплодисменти, а на много песни се извиха кръшни хора на няколко кръга.
Слънцето щедро огряваше местността, пазеща своите тайни и не попречи на жадуващите за изява самодейци да зарадват присъстващите с богата фолклорна програма и добро настроение.
Доказателство, че традициите са живи бяха изпълненията и на много деца, които участваха във фолклорния събор.
Интерес предизвика и урокът по родолюбие, който изнесоха членове на Шуменското СНЦ “Жива история”.
Те демонстрираха старинно оръжие и българска военна екипировка от времето на двете световни войни.
Чу се и тътена от Черешовото топче.
Кукери гониха злите сили от Кирека.
Облечени във внушителни костюми, те преминаха в шествие с танци, магии и заклинания. Местността се огласи от звъна на десетки чанове.
Успяхме да заснемем и видео с забележителните кукери.
Привечер, когато слънцето се скри, всички станаха съпричастни на уникалните изпълнения на нестинари. Те се пренасоха в транс и на фона на звуците на специална нестинарска мелодия от тъпани и гайди изпълниха своя танц върху жаравата.
Имаше надиграване и хора с DJ Иво, както и много танци под звездите.
Природна местност Кирека край Каспичан е не просто част от прекрасния планински пейзаж наоколо, а знаково място както за самия град, така и за Каспичан въобще. Тук е бил един стар лагер, бивша база за ученически отдих на пионерски лагер „Антон Иванов” с множество бунгала и голяма спортна плащадка с врати за футбол и баскетболни кошове. Ако се ослушаш, сякаш ще чуеш детският шум от играещи сред природата щастливи деца. На някои от прозорците все още се четат надписите "Отрядни ръководители". В центъра на площадката още стои пилона, на който са вдигали знамето.
Организатори на Фолклорен събор „Кирека пее и танцува” са община Каспичан, Народно читалище "Пробуда - 1928" гр. Каспичан и СНЦ “Жива история” – Шумен. Осъществява се с любезното съдействие на община Каспичан.
Майстор Цвети Терзиева благодари на организаторите за топлото посрещане.