ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Днес отбелязахме Световния ден на плетенето с майстор Цвети Терзиева от Разград. Необикновената изява пред публика ЗА ПРЪВ ПЪТ В ИСТОРИЯТА се проведе в онлайн пространството.

Майсторката на народния занаят Художествено плетиво инж. Цвети Терзиева реши да организира онлайн събитието заради COVID-19, този малък вирус който направи поражения по целия свят.

И както COVID-19 тази година обединява човечеството, нека и така да обедини в добрия смисъл Световния ден на плетенето всички приятели, от която точка на света, призова майсторката на традициите Цвети Терзиева.

Участници от различни възрасти се срещнаха онлайн благодарение на информационните технологии във виртуална платформа, запознаха и се, и непринудено си споделяха как да избират прежда и игли, начините на заплитане, и други тънкости при започването на плетиво.

Идеята бе и всеки да сподели какво е сътворил през дните на пандемия в къщи, за да „изтъчем“ едно красиво пано от наши снимки.

Хрумна ми да ви покажа как може да изработите мексиканска кукла Мария, сподели на участниците във виртуалната среща майстор Цвети Терзиева.

Тази кукла се изработва на ръка и я знаят от Мексико. Куклата е символ и може да я намерите навсякаде, ако посетите Мексико. Освен ръчно изработена може да я намерите аплекирана по чанти, тениски.

Вдъхнових се от легендата за тази кукла. Тъй като днес сме онлайн исках да разкажа на всички за други култури и техните символики.

Куклите Мария са занаятчийски шедьоври, които съхраняват мексиканските традиции, преминавайки от поколение на поколение, запазвайки мексиканските текстури, цветове и дизайн за вечността.

Легенда:

МЕКСИКАНСКАТА КУКЛА МАРИЯ

Казваше се Мария и живееше с майка си в град, разположен в планините на Сиера Хуастека… Къщата им беше кръгла, направена от кал, а покривът й беше от палми, трева и сухи тръстики.

Вътре имаха няколко рогозки, стан, печка и беше много студено. Те нямаха пилета или прасета, но зад каменната ограда, която заобикаляше малкия им дом имаше малка веранда, която водеше към реката.

Майката на Мария готвеше сутрин, а от следобед почваше да плете и продължавеше и през нощта. Ръцете ѝ бяха напукани, както и краката, но усмивката и беше беше толкова ярка и сладка, че съперничи на светлината на самата луна.

Мария и майка й имаха коса като нощния цвят, права, дълга и гладка като нишката на тъкачния стан.

Всеки път, когато сутрин слънчевите лъчи пронизваха мъглата, те сякаш като при ритуал ги сплитаха здраво и ги вързаха с цветните си панделки.

Когато петелът на Доня Гуде изкукурига, те почваха да работят. Мария помагаше на майка си да перат, готвят и да продават плетените и изтъкани неща на пазара.

Когато паднеше нощта и майката се върнеше, оставяше само да вечерят и плетенето започваше. Докато плетеше, майката пееше и с песента си приспиваше малката Мария...

Въпреки умората и ежедневната си работа, Мария и майка й имаха празник.

Това беше точно, когато бащата на малкото момиченце дойде да ги види: нощта, когато починалите се връщат. Бащата на Мария беше починал преди три години докато носеше с мулето си дърва за огрев. През този сезон беше валяло много силно и половин хълм се свлече върху тях. 

В онази дъждовна и студена сутрин и Мария, и майка й останаха сами. И въпреки, че мъжете на града много дни търсеха тялото на добрия човек и мулето му, те никога не можеха да ги намерят.

Мария каза, че няма значение, така или иначе баща й беше жив за тях в сърцата им.

Майката на Мария държеше кожена чанта зад вратата си, която през останалата част от годината пълнеха по малко, за да купят всичко необходимо за раздаването на съпруга си.

Мария работеше усилено с майка си, така че баща й да не остане гладен или жаден в нощта, когато се върне при тях. 

С наближаването на датата майката на Мария се върна от пазара с неща за олтара: свещи, глинени съдове, които поставиха с цветя от невен, а тях малката Мария поливаше безпроблемно всяка сутрин, след като станеше от леглото.

Един следобед, докато майката излязла на пазара, за да достави поръчките си, Мария напуснала къщата си, защото чула странни шумове. Отначало тя смятала, че са гръмотевици, но не са толкова големи, после си помислила, че са ракети, но те звучат по-силно.

Докато Мария вървеше по полето, усети, че нещо я удари в гърдите, тя беше сигурна, че това е камък, но болеше повече.

Момиченцето падна на земята, докато малкото ѝ тяло издъхваше. Мария не знаеше, че го напуска, но осъзнаваше, че ще остави майка си сама и с тази мисъл в главата си, момиченцето продължаваше да гледа тъжно към планината, докато нещо не привлече вниманието ѝ.

Някой идваше по пътя, който водеше към пазара и този някой бе баща и. Носеше сламената си шапка и вълнения си пуловер. 

Татко й извика, докато ѝ се усмихваше. Мария усещаше, че не може да се движи, но когато видя баща си, тя спря да изпитва болка, стана и хукна към него. 

След като се прегърнаха, баща ѝ я сложи на магарето, за да я отведе по пътека, която тя не познаваше.

Никой не знаеше как да каже на майката на Мария, кой погуби момичето.

След погребението майката на Мария се заключи в дома си. Тя взе одеялото, панделките и конците от чантите си и започна да тъче. 

Не ядеше, нито пиеше вода цяла нощ и не спеше, докато не свърши това, което бе започнала в деня, когато малката Мария умря.

Тъжната жена изтъка кукла, облечена в перелина като своята Мария, за да не се чувства сама. Тя изплете косата ѝ с прежда и я сплете с панделки, направи парти рокля за нея, бродира ѝ черни очи и голяма усмивка.

Когато майката на Мария видяла готовата кукла, тя я прегърнала към гърдите си и не спряла да плаче, докато не беше победена от съня.

Това, което майката не знаеше, е, че вече беше нощ на мъртвите и мъртвите се връщаха обратно.

Мария и баща ѝ пристигнаха в къщата, влязоха през вратата и намериха жената да лежи на постелката с китка в ръце. Този път те нямаше да ядат или пият нищо, но щяха да вземат някого със себе си.

Докато майката на Мария спеше, сърцето й се пръсна и слава богу, дъщеря ѝ беше там ...

Малката Мария целуна майка си по челото и когато тя се събуди, не можеше да повярва на това, което вижда. Семейството ѝ отново се събра. Жената целуна съпруга си и прегърна момиченцето си, преди да се отдалечат в неизвестна посока по тротоара.

На следващата сутрин жените от града отидоха да търсят бедната жена, за да я утешат, но намериха само трогателна сцена: Майката лежеше на одялото си, с лунна усмивка на лицето си и прегръщаше кукла, идентична на Мария.

С течение на времето мексиканците се научили да плетат и бродират собствени кукли в чест на момичето и нейната майка. По-късно десетки кукли с рокли и панделки в различни цветове изпълваха площадите и пазарите, и така, докато стигнат и до нас…

Днес, на този емблематичен Световен празник на плетенето майстор Цвети Терзиева изработи мексиканска кукла Мария

Кукла Мария е пълна с магия и нежност, дошла от Мексико по поръчка на майстор Цвети Терзиева. В този скъп ден за любителите на плетивото, младата майсторка с вдъхновение изработи своите модели кукли.

Какво споделиха участниците в Първия Онлайн Световен ден на плетенето на открито

Някои от участниците споделиха специално за почитателите на уеб сайта на майстор Цвети Терзиева:

Казвам се Юлия Митева, семейна съм, имам три дечица. Моето хоби е да плета. Обожавам да плета, занимавам се от малка, по принцип плета шарени чорапки.

Гьонюл Али: На 60 г съм обичам да шия и плета. Да създаваш и твориш лекува душата. 

На финала на Световния ден на плетеното

Няма значение дали се плете с кука, с игла или без инструменти важното е да релаксираме с новата йога, каза организаторката Цвети Терзиева. И не само днес на Световния ден на плетенето, нека така да е всеки наш ден.

На финала на срещата майстор Цвети Терзиева „изтъка“ и уреченото красиво пано от снимки на изделията на участниците в емблематичната Световна изява.