Имало едно време една баба и един дядо. Сиромаси били, но решили нещо да си купят, да отпразнуват деня на баба Марта. Дядото предложил:

-Хайде, бабо, да си вземем рибка, да се гостим за името на баба Марта.

-Що ни е риба, дядо? По-добре винце да си купим!

Взели си винце и седнали да се черпят за здравето на баба Марта.

Дошла баба Марта, видяла как се веселят и попитала:

-Какво правите, дядо?

-Ей, на, черпим се за здравето на баба Марта!

-Аз съм баба Марта. А за честа, дето сте ми оказали, ще ви се отблагодаря. На лято освен вашата реколта, да съберете всяко зрънце и всяка сламка от нивите и ливадите, оставени от немарливи стопани. Догодина, дойде ли моят месец, ще пратя люта зима. Ще свършат запасите на хората за тях и за добитъка, ще дойдат да купуват от вас. Като им продавате сено за добитъка, да им давате само за половината животни в замяна на другата половина.

Така казала баба Марта и се загубила от очите им. Старците я послушали, направили каквото заръчала.

И тя удържала на думата си. Когато трябвало да дойде пролетта, докарала люта зима. Хората свършили запасите. Разчуло се, че бабата и дядото имат сено и жито. Хората започнали да се стичат у тях да купуват. Дядото давал сеното, както заръчала баба Марта. И житото скъпо продал. За кратко време се замогнал.

Разбрал Късметът за тая работа, завидял му и решил пак да го осиромаши. Намислил, когато дядото иде на лозето да го подрязва, да му се пъхне между краката и да го спъне. Като падне да се удари лошо и се залежи на постеля, пак да осиромашее.

Но баба Марта разбрала и казала на стареца. Научила го още да си сложи една торба между краката, та като се пъхне Късмета да го спъва, да го затвори в торбата. После да му тегли един хубав бой, докато го омаломощи, но да не го пребива до смърт.

Дядото и този път я послушал. Хванал Късмета в торбата и добре го натупал. Накрая го пуснал, но не и преди да обещае, че занапред няма да се опитва да му прави поразии, а само ще му помага.