ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Имало едно време, преди много лета, нейде в Родопите един мъж и една жена. Те много искали да си имат дете, но някак си все не ставало!

Един ден, към края на лятото, когато мъжът събирал посевите, покрай дома им минала една старица. Прегърбена, мръсна, зловеща. Тя се подпряла на портата и почукала. Жената отворила, в първия момент се стреснала, но поканила старицата! Нагостила я, напоила я и тогава старицата промълвила с дрезгав и леко страховит глас...

- Виждам в очите ти дъще, нещастна си! Нямаш челяд! Какво ли не си опитвала... Мога да ти помогна!
- Да... Да... да... Какво трябва да направя? Бих направила всичко... – отвърнала жената.
- Ще ти дам тази торбичка, сложи я под леглото и когато полумесецът се напълни, се усамоти с мъжът ти.

Жената не могла да повярва!

- Дъще! – казала старицата – Ти ще родиш близнаци – момиче, бяло като сняг и момче, румено червено! Наречи ги Пижо и Пенда!

Жената била онемяла, само кимала с глава, толкова години не са имали деца, а сега дори близнаци... Старата жена продължила:

- Когато навършат 16 години аз ще дойда и ще отведа Пенда с мен!

Жената изобщо не чувала вече старицата, тя била изпаднала в еуфория, а и като гледала старицата едва ли тя би доживяла толкоз, че да отведе момичето. Съгласила се. Взела торбичката, приготвила на старицата храна и вода за из път и я изпратила по живо по здраво.

Мъжът се върнал вечерта капнал от умора, жена му сложила масата и докато вечеряли, тя споделила със съпруга си тайната! Спестила му само това, че на шестнадесетия рожден ден старицата ще дойде да вземе момичето! 

Когато луната изпълнила цялото си величие, съпрузите изпълнили заръката на старицата!

Изминали много слънца и девет пълни луни... Станало така както предрекла старата жена. Една мартенска утрин се родили две прекрасни деца – момиче и момче. Нарекли ги Пенда и Пижо, както било предречено!

Пижо имал алено червени бузки и растял голям юнак. Пенда била снежно бяла красавица, най-красива в цяло село! Двамата били неразделни – Пижо винаги помагал на сестра си и много я обичал! Пенда била първа в учението и също обичала брат си много. Пижо винаги защитавал сестра си, заклел и се, че никога няма да позволи на някой да я нарани!

Така годините си минавали, майката на Пижо и Пенда дори забравила за обещанието, дадено на старицата. Цялото семейство били много щастливи... 

Така безгрижно отминали шестнадесет лета. Била люта, много студена и дълга зима! Всички очаквали с нетърпение пролетта! Ден преди да навършат 16 години, докато Пижо се връщал от гората за дърва, видял един търговец и от него купил кутийка с чудни сини мъниста за подарък на Пенда!

На сутринта Пижо станал рано, за да подготви подаръка за своята любима сестра и да я изненада! Пенда се била облякла в най-бялата си рокля и била като сияйно слънце. Тя много се зарадвала на гирлянда от сини мъниста, които и подарил Пижо, и побързала да си го сложи на врата... В този момент на портата се появила старицата, а когато майката я видяла, краката и се подкосили. 

Старицата идвала да вземе Пенда!

Жената извикала:
- Не, не не мога да ти я дам! Върви си! Пенда скрий се! – и блъснала старицата.

Старицата вдигнала ръка... в този момент излезли Пижо и Пенда и видяли как старата жена превръща майка им в едно голямо вишнево дърво! Пижо се затичал, но в този момент чул как сестра му се строполила на земята – старицата била отнела живота и! Тогава Пижо тръгнал след старицата, умолявайки я:
- Моля те върни поне сестра ми! Моля те... За нея бих дал живота си!

Но старицата не спирала... Пижо не се отказвал. Бил решен да я следва, дори на края на света, въпреки че изпитвал страх от старицата – тя не била на себе си: в един момент се смеела, в друг плачела, може би за стореното от нея, после пак се смеела, бесувала, плачела и пак се смеела... Но Пижо продължавал да я умолява и да я следва...

След известно време старицата склонила и казала:
- Ти, Пижо, наистина обичаш много сестра си, ще направя така, че да сте живи заедно, завинаги и всички да се прекланят пред братскo-сестринката ви обич, но трябва с кръвта си да обгърнеш тялото на своята сестра. 

Пижо се върнал, целунал сестра си за последно, положил я до вишневото дърво (тяхната майка) и с последният си дъх прегърнал сестра си... В този момент на покрива на къщата им кацнал прекрасен щъркел...

Привечер, когато бащата се върнал от работа, видял едно високо стройно напъпило вишнево дърво, а на комина на къщата гнездела двойка щъркели. Когато бащата отворил портата на първия клон на вишневото дърво висели вързани за клона вплетени, пресукани бели и червени конци, а по средата едно синьо мънисто...