ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Според поверието на Спасовден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. На този ден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен. С него могат да се лекуват болните.

Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Задължително е да идат с човек от другия пол, които да не им е роднина, а също да носят дарове за самодивите: нова кърпа, зелена стомна, печена кокошка, бъклица вино и погача.

Болният трябва да сложи паница с водица, на сутринта ако плувало листенце или цвят от росен, скоро ще оздравее - значи самодивата се е смилила над него. Сръбва се от водата, а другата се налива в съд. Болният се връща в селото потайно , за да не го види никой, защото ако го види няма лек. От паничката трябва да се пие 40 дни. С човека, с който е отишъл „на росен” остава побратим за цял живот.

Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.

Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Ялова жена трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Росенът цъфти само през нощта срещу Спасовден, за кратко време и листата му бързо опадат. Те трябва да попаднат върху двойката. Но преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка, бъклица вино. Хапват и пийват под росена. Към полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене, то става по магичен начин, по божия промисъл. И не се тълкува като прелюбодеяние.