В нощта срещу Еньовден и на самия ден навсякъде витае особена магическа сила.

В полунощ срещу празника небето се отваря - стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески.

Щастлив и здрав през цялата година е този, който види изгрева на Еньовден - Деня на Слънцето.

Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Днес всички се къпят в реки и потоци, тъй като се смята, че на Еньовден слънцето се е окъпало във водата.

В нощта срещу празника и билките имат най-голяма вълшебна сила. Събирайте ги рано сутрин докато росата по тях все още не е изсъхнала. Берете билките внимателно, без да наранявате корените им. Отнасяйте се с уважение към тяхната сила, благодарете им и те ще Ви помогнат. Според народните лечители билките и тревите, набрани преди изгрев слънце са най-лековити. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Днес момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки – божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка.

Друго поверие за китките гласи, че се правят толкова китки колкото е броя на членовете в семейството. Китките се оставят през нощта навън. А на сутринта по тях се гадае за здравето на тези, за когото са наречени.

В нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.

Категорична е забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че „Свети Еньо“ ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“, налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.