На самодивското хорище
МЛАД СТОЯН ПАСЯЛ ТЕЛЦИТЕ СИ НА САМОДИВСКОТО ХОРИЩЕ
Самодивите издебна
та им роклите открадна.
И трите му се молели да им върне дрехите. Третата, Марийка, го попитала:
та им роклите открадна.
И трите му се молели да им върне дрехите. Третата, Марийка, го попитала:
Ти да не сакаш, Стояне,
самодива жена да водиш;
самодива дом не бере,
нито ти деца отглежда.
самодива жена да водиш;
самодива дом не бере,
нито ти деца отглежда.
Но Стоят останал глух за предупреждението й.
Че я у тях си заведе,
с други я дрехи облече
и за нея се ожени.
с други я дрехи облече
и за нея се ожени.
След три години Марийка „мъжка му рожба добила".
На кръщенето на бебето измолила Стоян да й върне самодивските дрехи.
Той й се доверил.
Сам се Стоян излъга,
кат му е рожба добила,
не ще за назад помисли;
че й роклята извади,
извади, та й подаде.
кат му е рожба добила,
не ще за назад помисли;
че й роклята извади,
извади, та й подаде.
И Марийка се развъртя,
че из куминя изхвръкна,
че на къщата кацнала,
самодивски си засвири,
че на Стояна думаше:
Нали те реках, Стояне
самодива дом не домува!
Плеснала ръце, плеснала
и е високо хвръкнала,
и е далеко отишла
у пусти гори зелени,
на самодивски селища,
при моминския кладенец.
Там се Марийка окъпа,
моминството си повърна,
че у мамини си отиде...