Лазаровден - традиция и обичаи
Честито на именниците: Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар!
ЛАЗАРОВДЕН е първият от трите големи празника, свързани с чудото на възкресението, следван от Цветница и Великден. Отбелязва се на подвижна дата, винаги в съботата преди Страстната седмица. Посветен е на плодородието, любовта и възраждащата се за нов живот природа. Името Лазар означава здраве и дълголетие.
Според евангелието, когато Исус е в земите отвъд река Йордан, неговият приятел Лазар, който многократно го е приютявал и е повярвал в мисията му, се разболява и умира. Когато на четвъртия ден Божият син се връща моли сестрите на покойния да му покажат пещерата, в която е погребано тялото. Заставайки пред входа й, Исус извиква „Лазаре, излез навън” и миг по късно се появява неговият приятел жив и здрав, възкръснал от мъртвите.
По този начин Лазаровото възкресение става причина десетки хора да повярват в чудото. В народните вярвания това възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата.
Върбовите клонки
Обичаите повеляват на празника да се откъсват върбови клонки, които носят здраве на дома. Така както коледарите обикалят и сурвакат, така и на този традиционен момински празник всички неомъжени девойки от селото се кичат със зелени върбови клонки и плетат венци от тях, които ще красят входните врати на другия ден, когато е Цветница.
Лазарките
На самия ден, събота преди изгрев, лазарките - девойки над 16 години, пременени в невестини дрехи, взети назаем се събират рано на уреченото място и запяват.
Ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие.
Вярва се, че словото изречено на този ден, има магическа сила и че в къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. Лазарките обхождат и горите, реките и ливадите.
"Радвай се, радвай, домакине, че са ти дошли лазарки. Колкото шума по гората, толкоз здраве на тази къща.Колкото дърва по полето, толкоз здраве на таз къща чорбаджийска"
Според българската народна традиция на Лазаровден се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. От този момент обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите момичета им е разрешено да "либят либовник" и да се омъжат.
Най-вълнуващ обаче от всички ритуали за деня бил плетенето на венците от събраните цветя и пускането им в реката.
Хвърлянето на венец в реката от някоя девойка символизирало желанието ѝ да се задоми. Ако венецът бил хванат от момък, той искал момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели и чрез песните си изразявали своите надежди венците да бъдат уловени именно от онзи, когото харесват.
Освен това си организирали и символично състезание между венците и който излезел най-напред по течението на реката, тази мома щяла първа да се задоми.
Именно Лазаровден бил и денят, в който момците от селото искали ръката на своята избраница.
"Ой Лазаре, Лазаре
Тука са ни казали,
Че има мома и момък:
Я момата женете,
Я момъка годете!" ===> Цялата песен Още Лазарски песни