ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Честит празник на всички именници !!!
На 5 декември имен ден празнуват всички, които носят името: Сава (означава - неволя) - Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав, Десислава, Сабина, Сава, Савка, Савчо, Светослав, Светослава, Слав, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав, Станислава, Съби, Събина.

Митологията представя Свети Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".

В някои райони в България се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава.

В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

Преди изгрев слънце момите пресяват брашно през наопаки обърнато сито. По време на пресяването присъства възрастна жена, с която момата води обреден диалог. Целта е момите да намерят добра свекърва когато се омъжат. За здраве и плодородие жените раздават и питки.

Днес трябва и да се изпече, замесения от вчера обреднен хляб наречен на Свети Никола. Според народната традиция - трябва да има поне един такъв хляб на трапезата утре, за да се яде заедно с рибника.

Любопитно от житието на Светеца:

Един ден, както събирал корени в пустинята, Свети Сава видял четири разбойници, които били гладни и изнемощели. Той изсипал пред тях събраните корени, и от тогава благодарните разбойници започнали понякога да му носят хляб и плодове.

Сава, облян в сълзи, си говорел:

"О, горко на душата ми! Тия люде за едно благодеяние тъй щедро плащат. А ние получаваме всекидневно от Бога благодеяния, но не благодарим, а в нехайство прекарваме дните си и не изпълняваме Неговите повели."