Бъдникът за Бъдни Вечер

Коледният бъдник е християнският символ на светлината.

Стопанинът в навечерието на празника отсича голямо плодовито дърво - специален пън, който се маже с осветено масло в църквата. В пробивата дупка в дебелия му край се наливат масло и вино, слага се тамян и се запушва с дървен клин. Така дървото става бъдник и е символ на раждащия се през тази нощ млад Бог.

Преди да се нареди празничната трапеза, стопанинът разбърква с бъдника домашното огнище, изричайки: "Колкото искрици, толкоз пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!". После поставя тънкия край на дръвчето в огъня и то остава да гори непрекъснато през цялата нощ на тържествената трапеза. По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата.

На места бъдникът се запалва още на Игнажден и се поддържа горящ до Голяма Коледа. Според поверието горящият бъдник пази домочадието от демонични същества, които бродят на воля от Коледа до Водици. Въглените и пепелта от бъдника се запазват през цялата година.