Според народно поверие Вида, на която е посветен празника Видовден е сестра на двамата светци, наричани "градушкари" - Въртоломей и Елисей. Тя следяла какви пакости, вършели двамата братя и ги наказвала.

Вида е своеобразния образ на днешната Темида. Тя отсъжда правото от грешното, а денят се приема като идване на Страшния съд. Хората от векове знаят, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден и тогава сметките се уреждат.

Заради възмездието се ражда изразът “Ще дойде Видовден”, т.е. ще има възмездие за провинилите се.

Според народните вярвания градушката, както и другите природни бедствия идват като божие наказание за извършен грях.

Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни. Като празник от календара на отделния човешки живот, Видовден спада към така наречените подвижни празници – за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Рано или късно Видовден идва. И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него.