ЦВЕТИ ТЕРЗИЕВА

Сред природните красоти на Лудогорието е култовият комплекс Демир баба теке – на 3км. от село Свещари, община Исперих, Разградска област (Теке означава манастир, свято място). Той е част от историко-археологическия резерват “Сборяново”.

Влизайки в живописната гора, веднага се набива на очи колко посещаван е Демир баба теке. Дърветата и храстите са накичени със стотици хиляди дрехи и парцалчета.

Хората вярват, че ако тук си пожелаят нещо и завържат откъснато парче от дрехата си, желанието им ще се сбъдне. Вярва се също, че ако си оставил части от дрехата покриваща болното място, ще оздравееш. Това е стар тангриански обичай, извършван по свещени места. Ако човек няма конкретни оплаквания, то връзва за здраве по клоните на дърветата парченце от която и да е част на дрехите си.

Тук през цялата година идват поклонници не само от България, а и от съседните държави. Сред посетителите са много болни, бездетни и влюбени. Хората дават курбан и се молят съкровените им желания да се сбъднат.

Според една от легендите той бил надарен с огромна мощ. В години на незапомнена суша, Демир баба бръкнал с ръката си в земните недра и на мястото бликнал извор. Затова е и наречен „Бешпармак” – Изворът на петте пръста. Вярва се, че водата му е с лечебна сила.

Някои от посетителите още на място се мият за здраве и квасят болните си места, за да оздравеят. Други си пълнят вода за вкъщи. Туристите хвърлят също пари за здраве в лечебния извор. Поверие гласи, че ако отпиете от водата, със сигурност ще дойдете пак на това свято място.

Мястото, на което е построено в началото на ХVІІ век текето Демир баба, е било свещено за населявалите този район различни племена и народи повече от 2000 г. преди построяването му. Християните също почитат мястото. Според легендите тук е имало древно тракийско селище, българско оброчище и манастир.

Още ритуали на Демир баба теке:

Избождане очите на Джидията /Вещицата/. Те представляват 2 дупки с диаметър около 4-5см. На нивото и ширината на раменете на средно висок човек.

Целта на изпитанието е, заставайки на около 5-8 метра човек протяга ръце с протегнати напред показалци, концентрира се, затваря очи и тръгва напред. Ако успее да бръкне в "очите" на дявола, значи няма грехове. 

Хвърляне на камъчета. Традиционен ритуал е хвърлянето на 3 наречени камъчета в пролуката на каменните стени. Ако камъчето влезе в пролуката и се задържи там, пожеланото ще се сбъдне. Всеки каквото му е на сърцето, това може да си пожелае.

Лягане върху скалата. Обичая повелява да легнеш на четвъртит къс скала с главата надолу поне за 1 минута и по този начин да се пречистиш. Тъй като скалата е наклонена, при самото лягане имаш чувството че падаш назад. Отброявайки минутата ти се струва, че постепенно се приплъзваш още назад. Колкото и да опитваш да се задържиш с ръцете си, не се получава защото скалата е гладка и влажна. В действителност тялото ти не помръдва и милиметър. Усещането е много интересно тъй като кръвта ти „слиза” в главата. Според някои това помага на жени, страдащи от безплодие. Вярва се също, че скалата зарежда с енергия.

Изкачване на стълбите на стената. Ако успееш да ги изкачиш, значи нямаш грехове. Трудна задачка, повечето хора въобще не се и опитват.

Къмък на здравето. Според поверието трябва да се прекара три пъти през отворите в камъка бяла кърпичка за здраве. Друго поверие гласи, че който вдигне камъка, няма да го боли кръстта. Задачата обаче за мнозина е непосилна.

Преминаване по пътеката на изпитанието. Според поверието който успее да премине по пътеката на изпитанието, ще е здрав през цялата година. Тази пътека представлява тясно каменно стълбище, обвито около едната стена на гробницата. Изкачването му обаче не е никак лесно, защото първите няколко стъпала не са изградени.

Легенда за Входната врата. Висока е само около 120-130 см. Според легенда на алианите Демир Баба е имал много добър приятел, който е бил българин. Демир Баба е искал да почитат приятеля му, както почитат и него. Затова той направил ниската вратичка и така винаги, когато някой влезе се е покланял на българина.

Удоволствие е да се съзерцава изяществото на обработката на камъните, вградени в стената на текето. Този камък е със седмолъчката на Идел - Съюза на седемте племена - прародината на древните българите.

На тези камъни се вижда старо светилище.

Според ледендата Демир баба и коня му са оставили отпечатъци в скалите със своите стъпки. Демир баба е носил железни обувки, които сега са изложени за посетителите.

Когато Демир баба починал, му построили седмоъгълна гробница с квадратно преддверие, покрита с полусферичен купол.

Самият гроб на светеца е разположен в средата на помещението, ориентиран на югозапад. Изграден е от тухлен зид с дървена надземна част, а дължината му е 3,74 м. Дървеният ковчег винаги е затрупан с дарове.

На Демир баба теке може да се види уникална гледка - мюсюлмани и християни се молят заедно - всеки на своя си Бог, и заедно изпълняват различни ритуали, за да имат здраве, изцеление или благоденствие. Това послание може би също е останало от Демир баба, така както той е уважавал българския си приятел, заради когото е направил ниската вратичка. Послание за обединение на религии.

На Илинден всяка година на голямата поляна в местността по традиция става голям сбор. Идват християни, мюсюлмани, къзълбаши, вярващи и невярващи, за да се повеселят, да похапнат, да се видят с близки, да послушат песни.

Ще останете изненадани от спокойствието, което ви обзема на Демир баба теке. Природата е невероятна въпреки многолюдието, всичко е толкова вълшебно, действа магически. Това място зарежда с положителна енергия. Ако имате възможност, посетете Демир баба теке.

“Ако търсиш Бога – иди, търси го у човека” е казал Демир Баба.