Обредните практики, свързани с яйце, са от дълбока древност и са формирани на митологична основа във връзка с народните представи за яйцето като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. 

Великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден. 

Първото боядисано яйце винаги е в червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича благословия за здраве и жизненост: “Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден”. “Да си червен(а) като Великденско яйце”, “Да си здраво, бяло и червено”.

Първото яйце се оставя на домашната икона. На Велики четвъртък следващата година по вътрешността му гадаят за бъдещето на дома и стопаните. 

Великденските яйца са предназначени за подаръци на близки и роднини през празника и за великденската трапеза. А за младите семейства в първите години след сватбата е задължително разнасянето на червени яйца заедно със специално приготвените великденски хлябове на кумовете, на деверите, на шаферите, на родителите на невестата.